— Какво за кеф правиш тук посред нощ, Зоуи? — Не звучеше развеселен от пиесата, която бях изиграла.
Обърнах се и го погледнах, слагайки ръце на ханша си.
— Искам да те видя. Искам да те целуна. По дяволите, искам да спя до теб тази нощ. Да не е престъпление.
— Би трябвало да си в собствената си стая…
— За да може братята ми да са доволни, че са блокирали достъпа на малката си сестричка до секс въпреки че не са тук? Ами това, което искам аз? — Забих пръст в гърдите му. — Може би искам да те докосна. Може би искам нещо повече от няколко откраднати целувки. Може би чаках прекалено дълго да те видя само на няколко крачки от мен, за да стоя и да кърша пръсти вместо…
Думите замряха в гърлото ми, защото той метна празния ми бластер на леглото и обхвана с ръце лицето ми. Устните му се притиснаха към моите, преди да успея да изрека още една дума. Отдадох се изцяло на целувката, на дивото, прекрасно усещане на устните му срещу моите. Изгубих се в него, в докосването на неравния му език, преплитащ се с моя, изкушавайки ме и изпивайки ме, сякаш и той бе чакал толкова дълго колкото мен. В него имаше толкова силен глад, в целувката му, че ме накара да се сгърча от желание.
— Зоуи — промърмори той между целувките, дъхът му бе топъл и прекрасен срещу кожата ми. — Само защото почитам желанията на братята ти не значи, че не те желая.
— А защо не почетеш моите желания? — изстрелях, преди да захапя долната му устна. Рогата му бяха прекалено високо, но умирах да ги сграбча. — Или да те зарежа, за да се сваля с Каспар или Адирон…
Той изръмжа и устните му отново се озоваха върху моите, но сега целувката бе по-силна и по-гореща. Изгубих се в усещанията, които пораждаше целувката му, в леките захапвания и близвания, докато ръцете му милваха кожата на тялото ми. Той спусна ръце надолу и дланите му обхванаха задника ми, стисвайки го силно.
— Опитах да бъда почтен — каза ми той. — Но кеф…
Тръпка се спусна към корема ми от дрезгавите му думи.
— Не бъди почтен. Искам да ме докоснеш.
Сенторр стисна отново задника ми, преди да ме вдигне във въздуха. Автоматично обвих крака около бедрата му, вкопчвайки се в него, докато устата му плячкосваше моята, а дъхът излезе със свистене от гърдите ми, щом усетих как опашката му се обвива около глезена ми, притискайки ме към него. Отново и отново устата му се плъзгаше по моята, давайки ми горещи, влажни целувки, които ме оставяха задъхана и замаяна. И бе толкова хубаво. Господи, устата му бе така хубава. Мечтаех за това какво би било да целувам Сенторр, но никога не бях предполагала, че ще се чувствам така… изпълнена с похот, напълно обсебена. Сякаш единственото нещо, което ме придържаше закотвена към реалността, бе здравата му хватка около бедрата ми, без която щях да изгубя всякакъв контрол.
Устата му бе гладна върху моята и не забелязах, че се движим, докато не усетих матрака на леглото под гърба си и Сенторр, който се опря на лакти над мен. Проплаках и се пресегнах да го върна обратно, защото не бях готова да сложа край на целувката ни. Може би никога нямаше да съм готова. Сенторр погледна надолу към мен, изучавайки лицето ми.
— Вагина Патрул, а?
Бузите ми се изчервиха. Чувствах се изложена на показ… и малко глупава… точно сега.
— Беше просто шега…
— Нима? Защото наистина мразя мисълта вагината ти да остане незадоволена, когато съм наоколо. — Той сведе глава и нежно захапа брадичката ми, преди да се насочи към шията ми и да потърка нос в нея.
Рогата му преминаха опасно близо до лицето ми и се пресегнах, за да ги помилвам, въздишайки. Бяха покрити с метал и знаех, че не може да усети докосването ми, но все пак ми хареса да ги докосвам. Харесваше ми да го изучавам. Исках да науча всичко за него.
— Толкова дълго копнеех за това — признах тихо.
— За обвързване? — попита той, а устните му докоснаха ключицата ми, гъделичкайки ме леко.
— Да те докосна — признах. — Истината е, че нямах наистина намерение да се срещна с теб, преди да те срещна. Тогава започнах да копнея за нещо, което знаех, че не мога да имам.
Сенторр простена тихо и притисна лице към шията ми.
— Никога ли не си се докосвала?
— О, правя го през голяма част от времето — казах. — Но мислех, че ще имам само това. Сега се чувствам сякаш… — Млъкнах, защото не исках да го изричам на глас. Мастурбирането никога нямаше да бъде същото, след като го бях целунала. Подозирах, че никога няма да ми бъде достатъчно.
— Какво чувстваш?
— Нищо.
Той вдигна глава, присвивайки очи към мен.
— Не ме карай да те принуждавам да ми издадеш тайните си.