— Сенторр — задъхах се, дърпайки рогата му. Имах нужда от миг, за да поема дъх, да се отпусна.
— Не още — изръмжа той, стиснал с ръце бедрата ми, докато продължаваше да измъчва клитора ми с езика си, карайки ме да тръпна от удоволствие. — Още не съм ти се наситил.
Исках да му кажа да спре, да изчака, да ми позволи да си поема дъх, но той ме засмука отново и напълно забравих за какво мислех. Господи, исках това и исках устата му толкова силно. Забих пети в гърба му, стиснах силно рогата му и се загърчих срещу устата му, стенейки високо от силата на поредния оргазъм, който ме разтърси. Ако предишният бе бърз и силен, то този бе мощен и продължи да преминава толкова време през тялото ми, че на практика продължи, докато започне следващия, карайки ме да крещя в екстаз. Този път, когато свърших се сринах на леглото, дишайки тежко с поглед насочен към тавана, чудейки се дали и той се върти, или само аз.
Женствеността ми туптеше от начина, по който бе добре използвана и едва успях да въздъхна доволно, когато той целуна вътрешната страна на бедрото ми. Чувствах се… задоволена. Толкова хубаво. Но празнотата дълбоко в утробата ми не бе изчезнала, а само притъпена от невероятното удоволствие, което той ми разкри. Прокарах пръсти през косата му, наслаждавайки се на гъстотата й, докато той целуваше кожата ми отново и отново на всяко място, до което се добереше.
— Това беше… невероятно.
— Значи ти доставих удоволствие? — когато кимнах, той захапа леко бедрото ми с острите си резци. — Добре. Не ми се ще Вагина Патрула да излезе от тук, без да бъде напълно задоволен.
Докоснах нежно бузата му.
— Не си много добър в играта на «патрул» нали?
Той се засмя и тъй като устните му бяха до кожата ми, усетих лек гъдел.
— Добър съм в други неща.
Въздъхнах, тъй като не грешеше.
— Определено си мъж на делата. Харесвам това.
Сенторр продължи да целува бедрата и корема ми, сякаш бе доволен да го прави цял ден.
— Кажи ми, колко време ти трябва?
— Време за какво? — думите му сякаш бяха неразбираеми за потопения ми в удоволствие мозък.
— Колко време ти трябва, преди да мога да те накарам да свършиш отново — каза той, а погледът му бе както винаги невероятно горещ.
Осъзнах, че на практика се бях превърнала в щастлива, останала без кости каша, а той не бе свършил нито веднъж до сега. Освен това, не ми бе дал възможност да изследвам тялото му.
— Имам нужда от още малко време. — Признах и погалих завивките. — Защо не дойдеш тук, за да мога да те докосвам малко?
Сенторр простена и притисна лице до бедрото ми.
— Не мисля, че е добра идея.
— Защо не?
— Защото може да ти дойде прекалено много. Дори сега копнея толкова силно… — той стисна зъби и поклати глава.
Значи той бе на ръба?
— Имаме цяла нощ — заявих, плъзгайки ръка по завивката в още един опит да го подканя. — И искам да опозная тялото ти. Ако това значи да свършиш в ръцете ми, то така да бъде. Все пак, аз свърших няколко пъти върху лицето ти, но ти нямаше нищо против.
Зъбите му ме одраскаха отново, изпращайки тръпка на наслада през тялото ми.
— Можеш да свършиш върху лицето ми колкото пъти си поискаш и винаги ще съм алчен за още, Зоуи.
— Именно. За това ела при мен и ми позволи да се погушкаме малко — повиках го шеговито с пръст. — Това е нещо, за което копнея от много време.
Когато го представих така, сякаш ми прави услуга, изглежда го убедих. Колебливо, той напусна местенцето между бедрата ми и се надигна, настанявайки се на леглото до мен, преди да ме прегърне и притисне към гърдите си. Бях истински удивена и леко шашната от това колко отдаден бе той на това да ми достави удоволствие. Как изкарах такъв голям късмет?