Не успях да спра усмивката, която разтегна лицето ми. Истината бе, че се усмихвах толкова широко, че чак бузите ме заболяха. Посмях се на съобщението и написах отговора си. Не съм мъртъв. Празнувахме успешно доставена пратка. Трябваха ми няколко минути да се измъкна от останалите.
Натиснах бутона изпрати и започнах внимателно да проверявам каналите, системните показатели на кораба и новините за близките ни дестинации, докато чаках съобщението от Малката сестричка.
Не ми се наложи да чакам дълго. Крайно кефинг време беше. Помислих, че ще си вися тук сама цяла вечер.
Не, изпратих съобщение аз. Тук съм. Подготвила си се за цяла вечер?
Да. Братята ми спят. Товарът е заключен и обезопасен. Към момента сме се насочили към най-близката станция, за да заредим гориво, после ще починем, преди да потеглим отново по задачи. Обикновените простотии. А ти?
Току-що приключихме доставка на червеи до един търговец, който да ги занесе на Оутер Рим.
Червеи, а? Вкусно. Надявам се, че тези са били за почвата, а не за ядене.
За ядене, отвърнах аз. Потърси информация за инукни червеи. Ще почакам.
Представих си ярката й синя кожа и проблясващите бели зъби. Зачудих се дали тъмната й коса е сплетена на плитка? Или я държи пусната. За може би стотен път, откакто започнаха среднощните ни разговори, се опитвах да си представя как изглежда навигатора на Малката сестричка и бях напълно омагьосан от нея. Тя плени сърцето ми от първата порочна шега, която пусна, докато си пишехме.
Знаех, че се казва Зоуи. Доста необичайно име за мессакаш, но тя каза, че е име предаващо се в семейството, което едва ли бе така. Знаех, че има трима по-големи братя, които бяха служили във войната на родната ни планета и когато се е присъединила към тях са започнали да управляват Малката сестричка. Знаех, че пътуват по същите маршрути като нас и че предпочитаха да бъдат придружаващ персонал (или иначе казано, придружаваха бегълци, заложници или престъпници до мястото, на което искаха да отидат), вместо като нас да разнасят контрабандна стока. Знаех, че обича звездите повече от всичко на света и обича да пътува.
Знаех, че е самотна и няма половинка и че прекарва време единствено с братята си на кораба. Знаех, че има порочно и много тънко чувство за хумор и че понякога бе поразително умна.
Казано накратко, тя бе идеална за мен.
Просто трябваше да я убедя да напусне кораба си заради мен. Не бях измислил как да го постигна, но това бе целта ми. Зоуи щеше да бъде моя жена, ако ще това да е последно нещо, което ще направя… но засега бях доволен да си пишем през нощта.
Уау. Това е гнусно. Нима хората го правят?
Да, правят го.
Каза, че си израснал във фермерски свят. Ти някога правил ли си го?
Веднъж-два пъти, когато бяха тежки години.
Тя написа нещо, някакъв вид символ.
Не получих съобщението ти. Написах й аз.
О, извинявай. Това трябваше да е тъжна емотиконка. Или нещо такова. Използвах я често с братята ми. Означава… както и да е, лош навик. Не е нищо важно. Извинявай, че те обърках.
Не съм объркан. Просто не разбрах съобщението. Напоследък ми се случва много често.
Смея се, написа тя. Отново ли жените? Корабът ви има нужда от здравословна доза естроген. Ще е добре за теб, Сенторр. Тя знаеше всичко за проблема ми да пасна в новата роля, която заемах на кораба и мислеше, че е смешно. Тя се забавляваше, но тъй като знаех, че не е злонамерено, нямах нищо против.
Е една от тях, май ще се размножава, признах мислейки за Фран и променливите й настроения напоследък, а й навика й да смесва сладки със солени спагети в общата зала. Признавам, при човеците е трудно да се каже.
Последва наистина дълга пауза и си я представих как се е загледала в седем или осем монитора, също като моите, в търсене на най-безопасния маршрут, по който да прекара Малката сестричка без да бъде забелязан от останалите кораби, властите или някой друг, който случайно пресича пътя им. Толкова се бях вглъбил в тази мисъл, че едва не пропуснах да забележа, че е дошло ново съобщение.
Човеци?
Шокиращо, нали? Това не е нещо, което обикновено бих споделил с непознат, тъй като се водят за контрабанда, но да. И не само една. На борда на Глупака има три човешки жени. Можеш да ме съжаляваш.