— Значи и двамата имаме един и същ проблем — казах му аз. — Ти не можеш да напуснеш екипажа си, а аз няма да напусна своя.
— Обичам те — каза ми той, изпълнен с емоция и ме придърпа, целувайки ме страстно и гладно, целувка пълна с нужда и копнеж, която разкъса и двама ни. — Остани с мен. Не избирай тях, пред нас.
Потреперих, защото исках да му изкрещя, че греши… макар да знаех, че не е така.
— Съжалявам — казах му и се отдръпнах.
Той ме пусна, а емоциите от изражението му изчезнаха. Натиснах бутона, отваряйки люка и пристъпих в тунела… поглеждайки обратно към него. Сенторр ме гледаше с каменно изражение. Устните ми потрепериха и вдигнах ръка, за да помахам за сбогом.
Красивият ми мъж протегна ръка напред, но не за да ми помага. Той ме молеше без думи да сложа ръка в неговата и да се върна при него. Да остана на кораба му.
Усещах как всичко в мен се пречупва. Обърнах се и заслепена от сълзи тръгнах напред. Чух звука от метал зад себе си, когато люкът към Глупака се затвори и след миг този на Малката сестричка се отвори. Пред мен застана Адирон. Хвърлих се в прегръдките му, ридаейки, докато люкът се затваряше след мен.
Бях у дома. Сенторр го нямаше.
Адирон обви огромните си ръце около мен и погали косата ми.
— Хей, Зо. Всичко ще е наред. Наистина. — Когато продължих да плача, той ме прегърна силно. — Да отида ли там и да му сритам задника?
Тогава започнах да се смея и да плача едновременно, защото бях сигурна, че Сенторр с военното си обучение, можеше да нарита задника на Адирон… но обичах това, че е готов на насилие заради мен.
Не направи болката по-малка, но някак улесни нещата.
Опитах да не започна да барабаня с пръсти нетърпеливо, докато екипажът бавно се събираше в общата зала. Кивиан поиска да поговори днес с нас и бях първият, който се отзова… винаги бях първият. Аливос и Айрис бяха следващите, които дойдоха и се настаниха срещу мен в далечния край на масата държейки се за ръце. Аливос гледаше половинката си с такава любов и радост, че се наложи да отместя поглед. Напомняше ми на това, което изгубих. Кат и Тарекх се появиха няколко минути след времето, в което срещата трябваше да започне. Кат се бе покачила на гърба на Тарекх и той я носеше, докато тя шепнеше нещо в ухото му и се бе ухилила широко. Двамата изглеждаха сякаш тъкмо са станали от леглото. И съдейки по доволното изражение на Тарекх, можех да се обзаложа, че е точно така.
Обикновено Кивиан закъсняваше за срещите, но той бе капитанът, тъй че нямаше проблем.
Скръстих ръце и се облегнах назад на стола. Бях ядосан и раздразнен. Обикновено нямах търпение да се върна на мостика и на станцията си, но напоследък вече нямах такова желание. Нямаше да ме очакват закачливи съобщения от Зоуи. По-късно нямаше да има аудио или чат връзка. Откакто напусна Глупака преди седмица, аз й изпратих едно съобщение. Само едно.
Ще те чакам.
Това бе. Повече думи щяха да бъдат опит да я насилвам психически. Тя знаеше какво изпитвам. Ако променеше мнението си, щях да я приветствам с отворени обятия и щастие в сърцето. Но изглежда нямаше да се случи.
Не за пръв път обмислях да напусна Глупака и да се присъединя към нейния екипаж. Но никой тук не бе обучен за работата ми. Може би след време… но за сега, навигационните задължения падаха изцяло на моите рамене.
— Не мога да повярвам, че Кивиан не е тук — каза Тарекх, нежно спускайки Кат на един стол, преди да се настани до нея. Пакостливата му половинка веднага напусна стола си и се настани в скута му, обвивайки ръце около тила му.
— Не можеш? — гласът на Аливос бе пропит от сарказъм. — Аз пък много добре мога.
— Сигурна съм, че ще се появи много скоро — добави Айрис с усмивка. Днес върху белезите на мястото на очите й имаше яркосиня панделка, в тон с туниката й. — Надявам се, че срещата няма да е за нещо лошо.
— Съмнявам се — каза Аливос на половинката си, играейки си с кичур от тъмната й коса.
Аз запазих мълчание, гледайки двете двойки с ревност изгаряща стомаха ми. Зоуи трябваше да бъде тук, да седи в скута ми и да ми шепне неприлични неща, точно както Кат правеше с Тарекх. Или да стои до мен, облегнала се на тялото ми, докато я милвам нежно, както Аливос с Айрис. Можех да предположа за какво е срещата. Освен това можех да предположа за какво Кивиан и Фран се бавят. Нещата на Глупака отново щяха да се променят.
Всичко се променяше, освен при мен. Аз все още си бях сам и можех да усетя как в гърдите ми зее дупка, тъй като половинката ми не бе до мен.