Вратата се отвори и Кивиан влезе вътре, облечен с обикновена туника и панталони, което не бе присъщо за него. Изглеждаше леко разчорлен, но не колкото Фран, чиято златиста кожа имаше зеленикав оттенък, а по челото й бяха избили капчици пот.
— Хей, добре ли сте? — попита Кат.
Кивиан помогна на Фран да се настани на чело на масата, съпровождайки я с твърда ръка обвита около кръста й. Тя му хвърли изпълнен с благодарност поглед, когато се настани, а той й поднесе чаша с вода.
— Кивиан е добре — каза Фран след миг, а гласът й звучеше изтощен. Тя потърка челото си.
— Определено не съм добре — отвърна Кивиан. — Не ми харесва да те виждам така, любов моя. Само кажи и ще отвлека лекар.
— Болна ли си? — попита Айрис, обръщайки лице към Фран.
Тарекх само се подсмихна и се наведе към Кат, прошепвайки нещо в ухото й. Зениците й се разшириха и тя остана с леко отворена уста.
Много добре знаех от какво е болна. Все пак, аз бях този, който уреди срещата им с онзи ооли специалист по размножаване, преди три станции. Изглежда бяха успели.
— Бременна съм — каза Фран — И имам сутрешно неразположение.
— Сутрешно неразположение? — извика ужасено Кивиан. — Не е само сутрин, любов моя. В момента е три след обед. А ти оповръща любимата ми туника, леглото, ботушите ми и цялата умивалня. Това сутрешно неразположение не трябва ли да се случва само сутрин? Дрехите ми няма да издържат още дълго. — Той се наведе и погали Фран, отмествайки дългия кичур тъмна коса от челото й. — Да отвлечем ли доктор? Аз съм напълно готов.
Тарекх… нашия медик… прочисти гърло.
— О, я кеф — изръмжа му Кивиан. — Това е различно.
— Защото тя е твоята половинка? — попита той развеселен.
— Именно.
Фран само извъртя очи.
— Свикахме това събрание, за да ви кажем новината и да поговорим за каютите на борда.
Аливос плъзна защитнически ръка зад гърба на Айрис.
— Какво за тях?
— Най-просто казано, имаме нужда от повече каюти. Този кораб ни служи добре, много години, но вече не сме екипаж от четирима. Така, както гледам нещата, можем или да надградим Глупака, добавяйки още каюти… или да съберем парите си и да купим нов, по-голям кораб.
— Да го надградим? — попита Фран. — Как може да добавиш стаи на кораб?
— Много трудно — каза Тарекх. — И не съм фен, на това да го правим. Ще унищожи изцяло структурата на кораба. Плюс това, за двигателя, който имаме, трябва да сме по-леки. Ще имаме нужда от нов конвертор на тъмна материя, ако ще увеличаваме масата, а това не е никак евтино.
Кивиан ме погледна.
— Сенторр?
На върха на езика ми бе да кажа, че не ме е грижа. Че за мен няма значение дали ще летим на космическа отломка или на Глупака, тъй като бях кух отвътре, щом Зоуи не е с мен. Но реших да погледна на нещата от практичната им страна и да бъда част от екипа.
— Глупака е стар — признах. — Служи ни добре, но има нови, по-удобни модели, излизащи всяка година. Можем да сменим корабите и ще ни излезе по-евтино, отколкото да надграждаме този, за да осигурим повече място.
На Зоуи също щеше да й хареса да е по-широко… ако беше тук.
— Аливос? — попита Кивиан.
— Не ме интересува, което и да изберете — Заяви той, но след миг се замисли. — Но… на Айрис ще й хареса да е по-широко. Да има място и за нашето дете, когато в един момент решим да го направим.
Бузите на Айрис се изчервиха и тя се усмихна на половинката си.
— Добре — каза Кивиан и потърка ръце една в друга. — Значи всички сме на едно мнение. Говорих с брат ми Джутари и той познава някой, който има Уарбирд Класс II от Родната планета, и който е склонен да се раздели с него срещу правилната цена. Разбира се, той е напълно нелегален, което е важно за бизнеса ни.
Тарекх се намръщи.
— Този кораб ще ни свърши работа, само ако е подобрен и снабден с двигател клас-скатер, за да ни осигури скоростта, от която се нуждаем.
Кивиан само изсумтя.
— Много е забавно, че спомена точно това…
Две седмици по-късно
Нещо перна леко косата ми, докато седях на станцията си на Малката сестричка. Пред мен бяха отворени звездни карти, маршрути за доставки и различни насоки за придвижване през близката система във вид на алгоритъм изведен от компютъра ми, за да реша от къде е най-добре да минем, за да спестим гориво и да пътуваме възможно най-бързо и най-незабелязано. Би трябвало да съм концентрирана в това, което върша. Вместо това, гледах безцелно през прозореца, към далечната цветна мъглявина, чудейки се къде ли е Сенторр. Дали му липсвам.
Защото кефинг той със сигурност ми липсваше.