И сега, чакането ми се отплати. Цели три дълги седмици се надявах, че Зоуи ще промени решението си и ще се свърже с мен. Че и тя не може да издържа да сме разделени.
Отворих видео разговора с щастие изпълващо гърдите ми… само за да почувствам остро разочарование, виждайки синьото лице на Каспар на екрана си. Той кимна щом ме видя и сръга някой с лакът, който бе извън обхвата на камерата.
— Той вдигна. Вие двамата, елате тук — чу се щракане и видео камерата се разшири, показвайки ми лицата на тримата братя.
Страх сви стомаха ми. Нещо лошо се бе случило.
— Зоуи? Какво се е случило с нея? Кажете ми къде сте и идвам веднага. — Нямаше значение каква бе ситуацията, или че се бяхме насочили към далечната фермерска планета, където живееше Джутари, брата на Кивиан, за да вземем новия си Уарбирд. Зоуи имаше нужда от мен.
— О, кеф, хвани и се успокой — каза Каспар. — Просто трябва да говорим с теб.
— Изглеждаш като лайно — добави Матхирас.
— Начупено лайно — съгласи се Адирон — Виждам, че не само Зоуи се чувства зле. Липсваш й, голям тъп копелдак. Защо я пусна да си тръгне, след като е половинката ти?
Потърках с ръка челото си.
— Значи Зоуи е добре?
— Ако под «добре» имаш предвид с разбито сърце, ридаеща и не на себе си? Ами да, тя е кефинг страхотно — изръмжа Каспар, облягайки се назад и скръствайки ръце на гърдите си. — Вече почти не спи, витае наоколо като призрак. И всичко, защото нещата между вас не потръгнаха. Искам да знам какво си й казал.
Те виняха мен? Вместо да се обидя, почувствах, че съм трогнат. Тримата мъже наистина ги бе грижа за сестра им и искаха най-доброто за нея. Тя бе щастливка, че ги има.
— Мисля, че точните ми думи бяха «Не си отивай» и «Остани».
Те се спогледаха.
— Обясни — заяви Матхирас.
— Зоуи е перфектна по всеки възможен начин. Сърцето ми е нейно и й го казах без заобикалки. Но тя не иска да бъде с мен, защото смята, че ви дължи живота си. Вярва, че не може да ви изостави. Че имате нужда от нея като навигатор и като сестра и за нея да потърси собственото си щастие е предателство спрямо вас.
Матхирас се намръщи. Каспар потърка замислено брадичката си. Адирон само извъртя очи.
— Тя е нещастна — каза най-после Матхирас. — Винаги сме искали за нея да бъде щастлива. Дори и ако не е с нас. Бихме я подкрепили каквото и решение да вземе.
— И Зоуи мисли, че единственият й избор е да бъде с нас. — Каспар продължи да потърква замислено брадичката си. — Значи тогава трябва да й дадем шанса да избере отново.
Сграбчих краищата на контролния панел, опитвайки да прикрия нетърпението си. Зоуи. Бих дал всичко, за да я видя отново.
— Кажете ми какво имате на ум.
Загледах се в изтощената жена в огледалото и се зачудих колко ли време трябва да мине, за да може разбитото сърце да не се отразява в лицето ми. Бе минал месец откакто напуснах Сенторр. Месец с разбито на парчета сърце в гърдите ми. Месец откакто реших да се откажа от любовта. Месец откакто за последно чух нежния, прекрасен глас на Сенторр и почувствах тръпка на удоволствие да минава през гръбнака ми.
Беше по-трудно, отколкото мислех.
Каквато бях глупава, мислех, че щом се върна на кораба, всичко ще е постарому. Че ще поема задълженията си и ще забравя всичко за флирта ни. С тази разлика, че не можех. Не можех да се концентрирам, защото не спирах да мисля за Сенторр и целувките му. За начина, по който докосваше лицето ми. За устните и усмивката му, за начина, по който стоеше изправен все едно все още е в армията. Дори това намирах толкова секси.
И сега, когато вкусих от това какво би било да бъда обичана, не можех да се върна към старото си аз. Не можех да го забравя. Не можех да забравя целувките и докосването му, начина, по който ме обгръщаха ръцете му. Не можех да забравя какво е да бъда ОБИЧАНА от него. Обърнах гръб на огледалото, за да не виждам голямата кървяща рана на гърдите си и започнах да крача напред-назад, както правех през повечето време. Щом затворех нощем очи, мислех за всички неща, които можех да му кажа, за всички начини, по които можех да го докосна.
Той бе единственият ми шанс за любов. Не исках никой, освен него.
Чувствах толкова силно съжаление, че трябваше да направя избора, който направих. Обичах братята си, но това бе много по-различен вид любов от тази, която можех да получа от Сенторр и не ми бе достатъчна.