Но това бе различно.
Моят мъж идваше да ме види. Исках да изглеждам красива, за да го накарам да изпита толкова силна страст, че да ме награби в мига, в който ме зърне. Разбира се, това може би не бе в стила на моя Сенторр. Той по-скоро щеше да погледне надолу към мен със студено изражение и щеше да ми заповяда да го целуна.
Което също щеше да е адски секси.
Нервна опитах да подредя косата си за последен път. Чу се звукът от прикачването на корабите и изтичах от стаята си, надолу по коридорите на Малката сестричка, към люка, където се свързваха корабите.
Хвърлих се напред покрай братята ми, които се бяха наредили в редичка в тесния коридор, точно когато люкът се отвори и Сенторр пристъпи на борда. Той бе по-голям от самия живот, по-висок отколкото го помнех и толкова прекрасен и горд, че изкряках като жаба щом го видях. Накъде зад мен Адирон се захили. Не ми дремеше. Той бе тук. Моят Сенторр се завърна. Стоях пред него, като заслепен идиот, гладно поглъщайки го с поглед. Когато пристъпи напред обаче, осъзнах, че той бе на грешния кораб.
О, не.
О, не, може би се бе случило нещо лошо.
— Какво стана с Глупака? — избъбрих, изведнъж почувствала се ужасена. Да не би екипажа му да е избит? Дали не са ги преследвали? — Трябва ли да те скрием? Или…
Големите му ръце уловиха раменете ми и Сенторр поклати глава.
— Успокой се. Всички са добре. Никой не е преследван. — Той се замисли за миг — Поне не в тази част на галактиката.
— Къде е тогава корабът ти? Защо си тук? Как…
— Остави мъжа да говори, Зо. Кеф. — Адирон ме бутна по рамото, въртейки очи. — Откачи щом го видя.
Нима? Май да. Примигнах бързо изпълнена с емоции.
— Извинявай.
— Всъщност, не съм дошъл, за да говорим — каза Сенторр и погледна надолу към мен. — Дойдох, за да направя това — Опашката му се обви около кръста ми, приковавайки ме на място и той ме дръпна към себе си, навеждайки устни към моите. Целувката му бе изгарящо страстна, пълна с обещания и нужда и похот, и всичко хубаво и прекрасно, за което копнеех през последния месец, всички неща, за които мислих, че никога няма да получа. Простенах в устата му и стиснах с ръце предната част на униформата му, не знаейки кой се е вкопчил по-силно в другия, но просто исках да останем така завинаги и никога да не се пускаме.
Адирон издаде давещ се звук накъде иззад нас.
— Това дето си го засмукал така е лицето на сестра ми — обади се Каспар. — Може ли да престанеш?
Сенторр ме близна страстно за последен път, преди да ме освободи. Виждайки замаяното ми изражение, той простена и обхвана с длани лицето ми.
— Искам да дойдеш с мен на борда на Джабберуок. Или аз ще дойда тук при теб на Сестричката. И в двата случая, просто искам да съм с теб.
Притиснах се към него, щастлива и с омекнали кости, загледана в устните му. Все още замаяна от целувката ни и вкуса му, едва успях да разбра какво казва.
— Какво… Джабберуок? Какво стана с Глупака?
— Каютите станаха много тесни — каза ми той, прокарвайки палец по долната ми устна, сякаш бе неспособен да спре да ме докосва. — Кивиан познаваше някого, който продаваше нерегистриран Уарбирд, затова го купихме.
Матхирас подсвирна.
— Уарбирд. Бърз и опасен… най-доброто от двата вида.
Прекрасният ми мъж се усмихна.
— За щастие съм пилотирал един, докато бях в армията, затова доста от нещата ми се връщат в ума.
— Ох — въздъхнах. Винаги съм си падала по Уарбирд. Е, и по Сенторр. Мисълта да управляваме заедно такъв кораб бе толкова изкушаваща, но знаех, че братята ми имат нужда от мен. — Екипажът ти има нов навигатор?
— Не точно — той поклати глава. — Избирам теб пред тях.
Издадох тих протестиращ звук, защото… това все пак беше Уарбирд. И екипажът му бе толкова мил. Умирах да бъда на такъв кораб. Виждаше ми се грешно да го принуждавам да го изостави, особено след като навигаторът бе най-важният… изпълнявайки най-важната работа на кораба.
Матхирас прочисти гърлото си.
— Мисля, че трябва да отидеш с него, Зо.
Обърнах се, за да изгледам изненадано брат си.
— Така ли мислиш?
Той кимна.
— Всички мислим така.
Каспар ми намигна. Адирон само ми се ухили.
Осъзнах, че съм била изпързаляна. Каспар не беше калпав навигатор. Беше се уговорил да се срещне със Сенторр, за да ме изпратят на другия кораб. Усетих пробождане, сякаш са ме предали. Отскубнах се от прегръдките на Сенторр.