Тя подсмръкна, а аз погалих косата й.
— Като онези тъпанари на астероида опитаха да направят с нас.
— Именно.
— По-късно тази вечер трябва да изпратя някои маршрути на Каспар. И вероятно ще трябва да им изпратя програма, с която да координирам курса им от тук. Той е кефинг ужасен навигатор, въпреки че според него не е. — Тя потърка мокрото си лице в униформата ми, но нямах нищо против. Тя така или иначе вече бе подгизнала от сълзите й.
— Много добре — казах й. — Ще кажем на Аливос и Айрис, че ще ги сменим по-късно тази вечер.
Тя седна и ми се усмихна разплакано.
— Съжалявам. Знам, че съм голямо бебе, знам. И част от мен знае, че те ще се оправят. Вероятно сега са се насочили към най-близката станция, за да може Адирон да пъхне члена си в някоя проститутка, без малката му сестра да го подиграва за това, но част от мен не иска да спре да се тревожи.
Потърках с ръка гърба й. Опитах да не мисля за обвързване, тъй като Зоуи бе тъжна и уязвима точно сега, но ми бе доста трудно. Особено след като се бе сгушила в мен и гърдите й се притискаха в моите, а краката й бяха обвити около бедрото ми. Беше наистина трудно да мисля за друго, освен за това как искам да я целуна и вкуся отново.
Но не исках и да я притискам. Чаках толкова дълго да бъда с нея, можех да почакам още няколко дни.
— Естествено е да се тревожиш — казах й. — Ще ги проверяваме постоянно, обещавам. Да не мислиш, че те няма да те проверяват? Да се убедят, че се отнасям добре с теб?
Голяма усмивка измести за миг тъгата й.
— Вероятно са сложили подслушвател в багажа ми, за да ни шпионират.
Усмихнах й се, но в същото време на ум си отбелязах да проверя багажа й за подслушватели. Само за всеки случай. Тъй като те СА ПИРАТИ.
— И ако някога почувстваш, че не си щастлива тук, на мига ще те върна при тях, без възражения. — Вероятно това щеше да ме убие, но бих могъл да преживея всичко, но не й сълзите й. Те сякаш ме разкъсваха на две.
Пръстите й се плъзнаха по предната част на униформата ми, разтваряйки закопчалката на гърлото ми.
— Не. Щастлива съм. Толкова много ми липсваше, че мислех, че ще умра от болка, Сенторр. Постоянно мислех колко голяма грешка съм направила, но не знаех как да я поправя. Но те исках. Никога не съм спирала да те искам.
Потърках с кокалчетата на пръстите си челюстта й, милвайки меката кожа.
— Винаги си ме имала. Чаках те. И ако трябва ще продължа да те чакам.
Зоуи поклати глава.
— Знаеш ли кое ще ме накара да се почувствам добре? — Когато погледът й срещна моя, тя каза — Един силен, разтърсващ оргазъм.
Простенах.
— Зоуи, не е нужно да бързаме…
— Добре. Това значи, че ще имам време да опозная тялото ти. Последния път нямах тази възможност. Вярно ли е, че шипът ти е много чувствителен в долната страна? Твърд ли е на допир? Може ли да го докосна?
Тя щеше да ме убие.
— Сенторр?
Нямах никакви думи. Само изгаряща нужда. С трепереща ръка се пресегнах към яката си и я разкопчах, оставяйки автоматичният цип да се спусне. Моята Зоуи издаде нетърпелив звук и задърпа дрехите ми преди ципа да е свършил работата си и сама разтвори униформата ми, плъзгайки ръце под плата и милвайки гърдите ми.
— Никога не биваше да те докосвам — каза тя, а гласът й бе нисък и дрезгав, докато пръстите й милваха леко зърната ми. — Защото преди това не знаех какво пропускам. След това обаче направи загубата ти още по-непоносима.
— Не си ме изгубила — казах й, дръпвайки я силно до себе си. Тя се изви срещу мен, а аз целунах безрогото й чело. Нима някога съм мислел, че човеците са странни със закръглените си, гладки глави? Харесваше ми да я усещам срещу себе си, знаейки, че не може да разбие лицето ми с рогата си. Тя бе перфектна… изящна, но свирепа, деликатна, но безстрашна. Не исках да променя нищо в нея.
— Толкова се радвам — каза тя и избута униформата ми назад, а аз й помогнах да свали ръкавите от ръцете ми. Тя погледна очаровано бицепсите ми и стисна мускула на едната ми ръка, преди да прокара пръсти по защитните ми плочки. Изражението й бе напрегнато, докато галеше раменете ми, преди да се спусне по гърдите ми, за да стигне до пъпа ми. След това се насочи към панталоните ми и с пакостлива малка усмивка извила розовите и устни, тя започна да ги развързва.
Не можех да я гледам как ме наблюдава с това гладно изражение. Ако продължаваше така, щях да свърша в панталона си и всичко щеше да свърши, преди да е започнало. Изритах ботушите си и повдигнах леко бедра, когато тя задърпа панталона ми надолу по бедрата ми и се опитах да се фокусирам върху каквото и да е, само не върху нея.