Определено те съжалих, ъх. Вие, момчета, сигурно сте магнит за човеци или нещо такова.
Не ме засмивай. Понякога и аз си го мисля. Надявам се да не си промениш мнението за мен или екипажа. Знам, че мисълта да съжителстваш с човеци, е… малко трудна за приемане, но истината е, че те са точно като теб и мен. С тази разлика, че изглеждат странно.
Просто съм шокирана, че скри подобно нещо от мен. Мислех, че сме приятели, Сенторр.
Това не е нещо, за което може да се говори спокойно. Няма как да кажа: «Хей, сега тъкмо тръгваме от станция Саан Такхи и между другото, на кораба ни гъмжи от човеци».
Не, предполагам, че не. И все пак, уау, човеци.
Изненадан съм, че вие не сте се натъквали на такива, имайки предвид работата ви. Винаги внимавахме какво говорим, тъй като каналът бе отворен.
Би трябвало да сме, но не. Мисля си, че братята ми се стараят да ме защитават от такива неща.
От начина, по който ги описваше, явно бяха изключително защитнически настроени, като всички добри мессакаш братя. Радвах се, че беше защитена.
Чувствам се по-добре, като знам, че си в безопасност с тях. Поколебах се дали да продължа, тъй като копнеех истински за разговора ни тази вечер. Може би виждайки какво изживяваха останалите със своите половинки или може би защото се чувствах така сам. Може би усещах, че тя е някак дистанцирана и не можех да разбера защо. Искам да чуя гласа ти тази нощ, Зоуи.
Тя отвърна на мига.
И аз. Ще посмеем ли?
Не можех да чакам повече. Позвъних директно към Малката сестричка, използвайки личен, кодиран канал. Зоуи го използваше и знаеше точно какво да търси и как да го улови. Бяхме го правили и преди, но всеки път ме оставяше изпълнен с нетърпение.
— Здравей отново — промърморих, нагласяйки слушалките, за да не изпусна нито миг с гласа й.
— Да не очакваше някой друг? — Ето го, леко развеселеният й глас с лек намек за акцент. Тя говореше езика на мессакаш почти съвършено, но имаше леки ударения на отделни думи, които не бяха съвсем точни. Беше казала, че е израснала в малък, изолиран град и е добила акцента му, но аз не бях сигурен. Беше ми някак познат… и все пак не можех да го свържа с нищо. Каквото и да е, караше ме да тръпна в очакване да чуя гласа й.
— Не се интересувам от това да говоря с някой друг — признах. — Какво правиш?
— В момента лавирам през един много претъпкан док на Андор IV. Ровя в навигационните карти. Гледам как една комета прелита прекалено близко до един фрейхтер, който не внимава достатъчно, наслаждавам се на светлинното шоу на един далечен метеор на система, която си плаче да я посетиш. А ти?
— Поддържам отворена линия с любимата ми женска. Доставка ли ще правите? — бяха минали дни от както говорихме за последно и просто кефинг, много ми липсваше звука на гласа й. Сякаш като го чуех се чувствах отново цял. Прероден. Което може да звучи тъпо, но бе истината. Непрестанно мислех за Зоуи… когато спях, когато се къпех, когато бях около останалите. Мислех за нея, когато останалите споделяха изпълнени с любов докосвания с половинките си. Мислех за нея, когато стоях сам на мостика. Мислех за нея, когато си взимах купа със спагети, чудейки се кой ли е любимият й вкус.
Бях обсебен.
Освен това не ми пукаше. Ако да бъда привлечен от жена с прелестен глас бе проблем, то нямах нищо против да бъда мъж с проблеми.
— Не. Вече свършихме. Ескортирахме една хубава дискретна двойка до хубава дискретна планета по техен избор и сега дискретно се отправяме към най-близката станция за презареждане на гориво. — Тя въздъхна. — За нещастие, най-близката станция за зареждане е 3М, която си е направо помийна яма. Кълна се, въздухът там мирише на евтина манджа и немити тела. Ходил ли си там?
Не можех да повярвам. Тя бе така близо и все пак толкова далеч. От всички станции, на които мислех да закарам Глупака за презареждане, 3М беше в списъка ми. 3М беше съкратено от Три Мъглявини, една от най-големите станции в края на галактиката. Освен това беше една от най-пренаселените с всякакъв вид раси и тя определено не грешеше за миризмата на въздуха там. Мислех да я подмина, но сега, като знаех, че тя се е отправила в тази посока? Наведох се над монитора и вкарах някои промени в координатите. Щяхме да изхабим малко повече гориво, но щях да дам на Кивиан своя дял от последната сделка, ако се налагаше.