— Да опитаме ли отново, за да решиш, кое от двете харесваш повече? — Без да чакам отговора й се отдръпнах и извих бедра. Опашката ми барабанеше по леглото и когато тя стегна крака около кръста ми, я обвих около единия й глезен, приковавайки я към себе си.
— По-добре ли е?
Зоуи простена, а твърдите й малки зърна се отъркаха в гърдите ми.
Беше кефинг прелестна.
— Моята половинка — изръмжах ниско. — Моята Зоуи.
— Моят бог — прошепна тя, когато се тласнах в нея. — Моята половинка.
— Дръж се за мен. — Целунах я и подхванах бавен, равен ритъм. — Само се дръж. — Тласках се в половинката си с равни, внимателни тласъци, опитвайки да поддържам ритъм, който да е задоволителен и за двама ни. Беше трудно обаче, защо с всеки тласък, който правех, тялото й се стягаше около мен, сякаш бе на крачка от това да свърши отново. Всеки мускул в тялото ми се напрегна и движенията ми станаха по-резки, по-диви, докато не започнах да се тласкам мощно в нея и тя извика името ми, телата ни се движиха със синхрон, издавайки шумни звуци на плът блъскаща се в плът, което ме накара да изгубя изцяло контрол. Но имах нужда тя да свърши първа.
Нищо не бе по-важно от удоволствието й.
— Сен…торр — задъха се тя. — Аз не мога… не мога… трябва… — Тя издаде раздразнен звук.
Имаше нужда от повече? Повече от това? Обхванах с длан гърдата й, търкайки зърното и тя се изви срещу мен. Не беше обаче достатъчно и усетих как собственото ми удоволствие е на път да ме залее. Не.
Трябваше да изчакам тя да свърши.
С ръмжене се пресегнах между телата ни и погалих мястото, където шипа ми се опираше в клитора й, стимулирайки чувствителната й плът. Зоуи простена името ми и когато стиснах клитора й между пръстите си, се тласнах напред, добавяйки и натиска на шипа ми.
Тя изплака и тялото й се стегна невъзможно здраво около мен, отново и отново, докато оргазмът разтърси цялото ми тяло. Тласнах се силно и я изпълних със семето си, правейки я изцяло моя, веднъж и завинаги. Тясната й вагина бе влажна от освобождението ми, но все още бях твърд като скала в нея. Движенията ми станаха бавни и най-накрая легнах настрани, повличайки я да се отпусне върху мен.
И все пак не можех да спра да се движа.
Тя въздъхна дрезгаво, прокарвайки ръце по раменете ми, а аз целунах лицето й. Въпреки че бях задоволен, не бях готов все още да я пусна. Харесваше ми да бъда така с нея прекалено много. Харесваше да виждам руменината по лицето й, потните кичурчета коса полепнали по челото й, начина, по който зениците й се разширяват от удоволствието. Зоуи се пресегна и погали челюстта ми, усмихвайки ми се сладко.
— Аз съм идиот — каза тя.
Пресегнах се и смеейки се целунах дланта й.
— Не това очаквах да чуя, когато се обвържа с половинката си. Защо мислиш, че си идиот, сърце мое?
Зоуи се усмихна.
— Защото не осъзнавах какво губя, решавайки да остана с братята си. Сега ми иде да се наритам, защото можехме да имаме още един месец, за да правим това.
Дали всички жени ласкаеха така егото на мъжете си? Нямаше как да не се ухиля.
— Лоялна си към семейството си. Няма нищо нередно в това.
Тя плъзна ръка около тила ми и ме дръпна към себе си, сгушвайки се срещу гърлото ми.
— Благодаря ти за разбирането. — Тя си пое дълбоко дъх. — Дори потта ти мирише приятно. Много съм загазила.
Яростна радост изпълни гърдите ми, туптейки с ударите на сърцето ми.
— Ти си моя и аз съм твой. Нищо друго няма значение.
— Да.
— Съжаляваш ли за нещо? — не се стърпях да попитам.
— За изгубения месец — каза тя отново и когато се измъкнах изпод нея, тя издаде протестиращ звук. — Приключихме ли?
— Е… вероятно не искаш да те смачкам.
— Не ми казвай какво искам — намусено заяви тя, удряйки леко върха на опашката ми, когато я плъзнах по тялото й.
Това изправи тръпка през тялото ми, карайки члена ми да се стегне. Пакостница.
— Добре тогава, какво искаш?
— Искам… — Зоуи наклони глава и прокара пръст по едното ми зърно. — Искам да видя къде ще седя.
— Къде ще седиш? — повторих все още замаян от обвързването ни. Зърната й се превръщаха в малки твърди връхчета и бяха опасно близо до устните ми.
— На мостика, глупчо. — Тя завъртя пръст около зърното ми, което накара тестисите ми да се стегнат. — Нали знаеш, че ще съм втори навигатор на кораба. Имам нужда от собствена станция. За предпочитане близо до твоята.
Засмях се, защото обожавах ентусиазма й.
— Искаш ли сега да видиш?
— Ами — провлачи тя, замисляйки се за миг. — Имам предвид, това е Уарбирд. Обаче може да успееш да ме убедиш да остана в леглото. — Погледът й блесна развълнуван.