— Върху влагалището ти? — промърморих тихо, защото макар да бях сам на мостика, исках да съм сигурен, че няма кой да чуе случващото се помежду ни. Не исках да споделям с никой половинката си.
Зоуи изпусна развълнувана лека въздишка.
— Толкова си порочен, когато говориш така. Господи, правиш ме толкова влажна.
Прокарах ръка по члена си.
— Най-добре е да се докосваш в момента — изръмжах.
— О, правя го. А ти галиш ли грамадният си дебел член? — гласът й стана гърлен. — Представям си, че го докосваш, а главичката му е влажна от предеякулационната течност.
Дъхът излезе накъсано от гърлото ми, защото тя не грешеше. Бях толкова твърд, че чак ме болеше, а тялото ми вибрираше от нужда да свърша.
— Да.
— Трябва да си представиш, че го докосвам с уста — каза тя. — Облизвам го от горе до долу и обратно, сякаш не съм вкусвала нищо по-хубаво.
Както винаги бях шокиран от думите й… шокиран и възбуден.
— Защитно покритие? — промърморих дрезгаво.
— Никога.
Потреперих едва сдържайки се да не свърша при тази дума. Зоуи имаше толкова порочна уста. Знаеше точно какво да каже, за да свърша бързо и мощно.
— Ти… ти ще сложиш устата си директно върху мен?
— По целия ти член — съгласи се тя. — Ще го потъркам по лицето си, гладна за още. Обзалагам се, че си толкова голям, че ще разтегнеш устните ми до крайност, когато те поема в уста.
Простенах и потърках по-силно члена си. Вече бях готов да свърша.
— Искам първо да те чуя, Зоуи. Знаеш правилата.
— Ммм — каза тя и я чух да стене приглушено. Наострих слух и можех да се обзаложа, че почти мога да чуя звука от влажната й плът и можех да си представя как пръстите й се плъзгат по гънките й. Това бе достатъчно да подлуди един мъж от похот, но аз успях да се сдържа, бавно прокарвайки ръка по члена си и мърморейки окуражително, докато тя се обработваше, докато не издаде нежен, приглушен стон, който прониза самата ми душа. С вик, прокарах няколко пъти ръка по члена си и също свърших.
Зоуи въздъхна доволно.
— Винаги се чувствам толкова порочна, когато правим така.
— Следващият път, искам да гледам лицето ти, когато го правим — казах й. — Наистина имах предвид това, което казах. Искам да се срещнем. Не ме е грижа как изглеждаш. Просто искам да хвана ръката ти и да докосна лицето ти.
— Може би, ако и двамата се озовем на едно и също място, по едно и също време — каза тя замислено — Някога.
— Може би. — И смятах да го направя по-скоро рано, отколкото късно. Когато разговора се насочи към по-ежедневни неща, аз продължих да сменям курса на Глупака. Ако правех непрестанни корекции, можех да спестя известно време. Минута тук, десет минути там. Ако го правя в следващите осемнадесет часа, можехме да стигнем на 3М, късно утре вечерта.
И с малко късмет Малката сестричка, щеше все още да е там.
Защото исках да предявя правата си над своята жена. Беше ми омръзнало да чакам нейното може би и някога.
След като прекъснах връзката със Сенторр, бе почти време Адирон да се събуди и да поеме нощната смяна от мен. Това щеше да ми даде възможност да подремна, преди тримата ми братя да се спуснат на 3М, за да сеят раздор. Аз още не бях решила, дали ще отида с тях… от една страна, не бях напускала Сестричката от доста време, но от друга, посещението на една станция не бе голяма веселба. Всеки поглед, който получех ме караше да се чувствам изнервена и разтревожена. Адирон можеше да се забавлява навсякъде и по всяко време, но знаех, че Матхирас и Каспар се тревожеха, когато съм нещастна и обикновено се отказваха от собствените си забавления, защото аз не им се наслаждавах.
Което ме правеше още по-нещастна, защото те заслужаваха да се позабавляват малко.
Погалих последно станцията си, представяйки си лицето на Сенторр, преди да изляза и да изтичам в умивалнята. Трябваше да се измия преди Адирон да се събуди и да помирише аромата на възбуда, който се носеше във въздуха. Бях научила по трудния начин колко по-чувствителни са носовете им от моя, а инцидентът, когато бях на четиринадесет и трябваше да обясня на тримата си по-големи братя, че съм мастурбирала… Това бе момент, който не исках да преживявам никога повече.
Затова влетях в умивалнята и пуснах водата. Все още мислех за лицето на Сенторр. На кораба му нямаше идентификационна информация, но го бях потърсила в едни стари затворнически файлове. Единствената негова холограма, която имах, бе на едно старо 2Д, но сякаш се бе отпечатала в ума ми (и може би бе изпринтена и пъхната под възглавницата ми). Той бе висок, с дълги рога, прекалено сериозно лице и най-впечатляващата изваяна уста, с която някой мъж вероятно се ражда веднъж на милиард, и все пак на него му отиваше и той изглеждаше истински секси.