— Нее — той свали краката си, когато го ударих отново и се завъртя на стола ми. — Сменила ли си курса ни?
Можех да почувствам как лицето ми пламва.
— Какво? Не. Защо да го правя?
— Ти ми кажи, дребосък — той натисна няколко бутона. — Изглежда си променила часа ни на пристигане на 3М. Има ли някаква причина да се забавим толкова?
— Бавим ли се? Не съм осъзнала. — Скръстих ръце, правейки се на невинна. — Може да го промениш. Не ми дреме кога ще пристигнем там.
Той присви очи към мен, преди да преметне черната си дълга плитка през рамо и да започне да настройва курса ни.
— Сигурна ли си, че си добре? Не е в стила ти да вършиш толкова калпава работа. По-скоро бих го очаквал от Каспар.
Започнах да барабаня с пръсти по ръката си, защото… той бе прав. Каспар беше толкова безразсъден, колкото и смел, затова той никога не отговаряше за навигациите ни. Ето защо аз се занимавах с това. Надявах се, че мога да забавя Сестричката с няколко часа… само за всеки случай…
Но това беше глупаво. Повече от това, аз ЗНАЕХ, че е глупаво. И все пак нямаше как да не се чудя… размърдах нетърпеливо крака.
— Хей, Адирон, мога ли да те питам нещо?
— Не, не ям онези земни бисквити, които обичаш толкова много — промърмори той под носа си, докато пишеше на панела ми, променяйки курса, за да е по-ефективен отколкото беше преди това.
— Бисквити с пълнеж — поправих го аз. Въпреки че бяха минали десет години, откакто последно бях на Земята, все още ми липсваше тази нездравословна храна, която обожавах като дете.
— По-добре да изям туба крио консервант — каза той. — Може би ще е по-здравословно. — Той направи отвратена физиономия.
— Мислиш ли, че съм красива? Като за човек?
Той завъртя стола ми, поглеждайки ме напълно изумен.
— Ти… да не би току-що да ме попита, дали мисля, че си красива? Мен, твоя брат? — Той сложи ръка на устата си, правейки се, че се дави. — Мисля, че ще повърна обяда си.
Ударих го по рамото и изхвърчах навън.
— Забрави, че съм питала.
— Ще избълвам всичко, което съм ял върху мониторите ти, ако ме питаш още веднъж нещо подобно — извика той след мен. — Лекааа!
Насочих се към стаята си, раздразнена и ударих няколко пъти възглавницата представяйки си, че е тъпото лице на Адирон. От всичките ми братя, вероятно бях най-близка с него, но освен това той бе най-дразнещата, несериозна личност, която съм имала нещастието да срещна.
Трябваше да питам Матхирас. Той поне щеше да ми отговори искрено.
Ударих отново възглавницата, още по-ядосана заради ситуацията с Адирон. Обичах братята си. Наистина. Обичах ги с цялото си същество. Въпреки факта, че бяха трио извънземни пирати, бяха най-добрите мъже, които някога съм познавала. Бях им напълно благодарна, задето бяха толкова добри с мен.
Когато бях на десет, бях отвлечена от леглото си посред нощ и се събудих в извънземен кораб обградена от куп по-възрастни от мен жени. Тогава, не знаех какво се случва. Сега, вече пораснала, много добре осъзнавах, бях отвлечена, за да бъда превърната в домашен любимец… секс робиня… и да бъда продадена на черния пазар. Расата, която ме отвлече, сззт, работеше с много други извънземни раси, водейки им роби. За мое щастие, тримата мессакаш братя решили, че корабът на сззт е лесна плячка и го превзели. Бяха откарали жените на най-близкия търговец и бяха направили добра сделка, но търговецът не се интересувал от човешко дете (тоест от мен) и братята ми решиха да ме задържат малко повече при себе си.
Според мен са мислили, че съм сладка, като улично кученце.
След като ме оставиха да вилнея безпризорно из кораба за известно време, ясно можех да си спомня как стоях на навигационната станция на Каспар, когато той беше дежурен, мислейки си, че звездите, които се плъзгаха по екрана, като в безкраен океан, ми напомнят на видео игрите от дома. Бях започнала да натискам разни бутони, опитвайки да «спечеля» нивото и когато не успях, започнах да ругая на езика на мессакаш. Бях шокирала и тримата братя, които явно не осъзнаваха, че слушам внимателно всяка тяхна дума.
Измиха устата ми със сапун… и ме задържаха при себе си.
През годините бяхме станали по-близки от семейство. Адирон, Каспар и Матхирас имаха семейство в Родния свят. Името Ва Ситхаи бе старо, гордо име. Но вече нямаха дом и имах впечатлението, че родата им не е особено доволна от тях, затова те продължиха да летят в космоса и да правят каквото си искат.
А аз бях с тях. Бяхме страхотен екип. През последните десет години Малката сестричка, (кръстена на мен), бе моят дом. Тримата братя ме научиха да говоря езика на мессакаш, за да не разчитам на преводач, научиха ме всичко нужно, за да се оправям в космоса и на практика ме третираха като равна, въпреки статуса ми на човек. Можех да сменя всеки филтър на двигателя на Сестричката, можех да пилотирам през галактиката, да стрелям доста прилично с бластер. Можех да ругая на тринадесет езика, да играя на Пръчки, и да изям повече спагети от Адирон. Бях поела навигацията от Каспар, който бе доволен да отговаря за охраната и разни странни странични неща, вместо да виси на навигационната станция по цял ден.