— За нас тояги и камъни… — рече той, после извади носна кърпа и без да бърза, попи потта от вътрешната лента на фуражката си. — Кажете ми, господин…
— Сийграм. Какво като узнаете името ми. Още малко и няма да има никакво значение.
— Кажете ми, господин Сийграм, как смятате да го осъществите? С един куршум в слепоочието, в челото или в устата?
— Не е ли все едно? Резултатът е един и същ.
— Невинаги — разговорливо отвърна Джоунс. — Не ви препоръчвам да се целите в слепоочието или в челото, поне с малокалибрен пистолет. Я да видя какъв е вашият? Ммм… да, май че е трийсет и осем. Може и да свърши мърлява работа, но се съмнявам, че ще ви убие на място. Познавах един младеж, който се гръмна в слепоочието с калибър четирийсет и пет. Размаза си мозъка и си извади едното око, но не умря. Живя с години като ряпа. Само си го представете как е лежал, а вътрешностите му изтичали по чаршафите, и как се е молил да го отърват от мъките му. Да, на ваше място, бих пъхнал дулото в устата си, та да прострелям и тила си. Това е най-сигурно.
— Ако не млъкнете — сопна му се Сийграм, насочвайки колта срещу Джоунс, — ще убия и вас!
— Ще убиете и мен? — изненада се Джоунс. — Та вие нямате смелост за това, Сийграм. Изписано е по лицето ви.
— Всеки човек е способен да извърши убийство.
— Вярно, убийството не е трудна работа. Всеки може да го извърши. Но само един психопат пренебрегва последствията.
— Виж ти, какъв философ почвате да се показвате.
— Ние, тъпите чернокожи ченгета, често обичаме да будалкаме белите с неизменните си остроумия.
— Извинявам се за бедния си подбор на думи.
Джоунс сви рамене.
— Вие си мислите, че имате проблеми, така ли, господин Сийграм. Да ви имам проблемите! Я се вижте — белокож сте, явно състоятелен, вероятно имате и семейство, и добро положение в обществото. Какво ще кажете да си разменим местата — вие да си смените цвета на кожата, да станете чернокожо ченге с шест деца и деветдесетгодишна паянтова къща с трийсетгодишна ипотека, а? Хайде, Сийграм, кажете нещо за това. Кажете ми колко всъщност е безпощаден вашият свят.
— Изобщо няма да ме разберете.
— Какво толкова има за разбиране? Нищо под слънцето не заслужава самоубийството ви. О, да, жена ви отначало ще пролее някоя и друга сълза, но после ще даде дрехите ви на Армията на спасението и след шест месеца ще бъде в леглото с друг мъж, а от вас няма да е останало нищо, освен снимка в албума. Я погледнете наоколо. Какъв прекрасен пролетен ден! Божичко, помислете си само какво ще изпуснете. Гледахте ли президента по телевизията?
— Президентът ли?
— Появи се в четири часа и започна да говори за всички велики неща, които се случили. Каза, че само след три години хора щели да летят до Марс, че било открито средство за овладяване на рака, а после показа снимки на някакъв стар потънал кораб, който правителството извадило от близо пет километра под водата.
Сийграм загледа Джоунс с изумление.
— Какво казахте? Изваден кораб ли? Кой кораб?
— Не запомних.
— „Титаник“? — попита шепнешком Сийграм. — Да не е „Титаник“?
— А, да, така беше името му. Много отдавна се блъснал в айсберг и потънал. Сега се сещам, че гледах по телевизията филм за „Титаник“. С Барбара Стануик и Клифтън Уеб… — Джоунс млъкна, когато забеляза как по лицето на Сийграм се смениха последователно изрази на неверие, на шок и на пълно объркване.
Сийграм подаде оръжието си на изпадналия в недоумение Джоунс и се облегна на облегалката на пейката. Трийсет дни. Само трийсет дни ще са му нужни, след като получи бизания, за да изпробва системата на Сицилианския проект, а после да я доведе до работно положение. За малко да се размине с това. Ако случайно минаващото ченге не се бе намесило, Сийграм щеше да разполага само с трийсет секунди, за да види нещо отново и никога повече.
50.
— Предполагам, че сте преценили внимателно последствията от вашите обвинения.
Марганин погледна със студените си сини очи ниския мъж с тих глас. Адмирал Борис Слоюк приличаше повече на фурнаджия, отколкото на ловкия шеф на втората по големина в Съветския съюз мрежа за събиране на разузнавателни данни.
— Напълно съзнавам, другарю адмирал, че залагам на карта военноморската си кариера и не изключвам вероятността да излежа присъда, но поставям дълга си към родината пред личните си амбиции.