— Грешиш. Мога да свидетелствам за местонахождението на всяка жива душа на борда, че никой през последните десет минути не се е приближавал до площадката за кацане. Опасявам се, че който и да е бил този твой малък пакостник, ти си го довел със себе си.
— Ти, какво, за тъпак ли ме смяташ? Да не мислиш, че нямаше да знам, че возя пътник? На всичкото отгоре ми намекваш за акт за самоубийство. Защото ако този чук бе хвърлен минута по-рано, когато летях на трийсет метра във въздуха, сега ти и екипът ти щяхте да чистите една противна пихтиеста купчина.
— Грешка в терминологията — каза Пит. — Става дума не за редовен пътник, а за гратисчия. Който също не е тъпак. Той е изчакал, докато колелата ти докоснат палубата, за да си изпълни номера и да избяга през товарния люк. Един бог знае къде се спотайва сега. Невъзможно е да се претърсят осемдесетте километра от тъмни като в рог коридори и помещения.
Лицето на Стърджис изведнъж пребледня.
— Божичко, нашият нашественик е все още във вертолета.
— Не ставай смешен. Той е духнал още в мига, в който си кацнал.
— Не, не. Да се хвърли чук навън и нагоре през отворен прозорец на кабината в роторните витла е възможно, но да се избяга, е нещо съвсем различно все пак.
— Слушам те — подкани го Пит.
— Капакът на товарното отделение се управлява по електронен път и се задейства единствено чрез натискане на бутон в командната кабина.
— Няма ли друг изход?
— Само една врата към командната кабина.
Пит внимателно заоглежда уплътнения капак на товарното отделение, после се обърна и погледна студено Стърджис.
— Така ли се отнасяш с неканени гости? Мисля, че е по-редно да го поканим на чист въздух.
Стърджис се закова на място, когато зърна как в дясната ръка на Пит изведнъж изникна четирийсет и пет калибров автоматичен колт със заглушител.
— Разбира се… разбира се — запелтечи той. — Щом тъй казваш.
Стърджис се изкачи по стълбата до командната кабина, наведе се навътре и натисна един бутон. Електрическите мотори забръмчаха и вградената врата с размери два на два се отвори нагоре над корпуса на вертолета. Още преди застопоряващите щифтове да щракнат в гнездата си, Стърджис се намери отново на палубата и застана предпазливо зад широките рамене на Пит.
Пит остана на мястото си половин минута, след като вратата се отвори. На Стърджис му се стори, че цяла вечност той не помръдна мускул, дишаше бавно и равномерно и се ослушваше. Единствените звуци бяха плясъкът на вълните в корпуса, тихият вой на неизменно засилващия се вятър над надстройката на „Титаник“ и приглушените гласове, долитащи през вратата на гимнастическия салон — не звуци, каквито очакваше. Когато се успокои, че не долавя триещи се в пода стъпки, шумолене на дрехи или други шумове, предвещаващи заплаха или потайно измъкване, той влезе във вертолета.
Тъмното небе отвън смрачаваше вътрешността и Пит с неприятно чувство осъзна, че силуетът му ясно се очертава в здрача. На пръв поглед помещението изглеждаше празно, но след малко Пит усети потупване по рамото и видя, че Стърджис му сочи някаква мушама до него, подпъхната около нещо, наподобяващо човешко тяло.
— Тази мушама старателно я бях сгънал и прибрал преди не повече от час — прошепна Стърджис.
Пит бързо се пресегна и отметна мушамата с лявата си ръка, докато с дясната, непоклатима като на статуя, се целеше с колта.
Една фигура, увита с дебела шуба, лежеше свита на пода на товарното помещение, с леко притворени клепки в състояние на несвяст в резултат на видимо ужасна, кървяща и възморава рана високо на челото.
Стърджис стоеше като закован в сумрака и не помръдваше от изумление, широко отворените му очи само примигваха бързо, все още непривикнали на слабата светлина. Най-накрая той потри леко брадичка с върха на пръстите си и заклати глава в недоумение.
— Велики боже! — промълви той със страхопочитание. — Знаеш ли коя е?
— Да — отвърна Пит безизразно. — Името й е Сийграм. Дана Сийграм.
58.
Със страхотна бързина небето над „Михаил Курков“ стана катраненочерно… Огромни тъмни облаци се влачеха тежко и закриваха звездите, а вятърът отново се върна и се усили до стенещ вихър със скорост шейсет километра в час, който разкъсваше гребените на вълните и отнасяше пяната във вид на прави ивици в североизточна посока.