Именно думите „да ни подмине“ изиграха роля… Бютера никога нямаше да забрави внезапния шок, с който схвана положението. Мислено прищракване вдигна един „шлюз“ в съзнанието му и освободи кошмар от картини да потекат в строга последователност, картини на обезумяло махало, чиято дъга се разширяваше все повече и повече, докато накрая се завъртя в кръг. Всички признаци бяха налице: изместеното под опасен ъгъл надясно въже, внезапната му хлабавина… Той си представи цялата гледка — „Титаник“ избутан леко напред и успоредно на трегера на десния борд на „Уолъс“ и как сега отдръпването от въжето ще зашиба отзад авариралия лайнер като в детската игра „Дий, конче!“. Тогава нещо прекъсна кошмара в главата на Бютера и го освободи от сковаващия го плен.
Той сграбчи радиотелефона и позвъни в машинното почти с едно движение.
— Пълен напред! Чувате ли ме, машинно отделение? Пълен напред! — След това се обади на „Морс“. — Движа се към теб с пълна скорост — изкрещя той. — Разбра ли ме, Ъпхил?
— Моля те, повтори — отвърна Ъпхил.
— Нареди „пълен напред“, дявол да го вземе, иначе ще те прегазя.
Бютера затвори телефона и се втурна отново навън към крилото на мостика. Ураганът тъй безжалостно, тъй яростно разпенваше океана, че беше почти невъзможно да се различи въздухът от водата. Това беше всичко, което можеше да направи — да се държи за бордовата ограда.
И тогава го видя — видя огромния нос на „Титаник“, който постепенно се показа през завесата от биещия потоп само на три метра от кърмата на десния борд. Капитанът не беше в състояние да направи нищо, освен да наблюдава, замръзнал от ужас, как застрашителната грамада се приближава неумолимо към „Уолъс“.
— Не! — надвика той вятъра. — Гаден труп такъв, остави кораба ми на мира!
Но беше късно. Изглеждаше немислимо, че „Титаник“ ще може да се извърти от кърмата на „Уолъс“. И все пак немислимото се случи. Огромният, висок осемнайсет метра нос се издигна върху една чудовищно голяма вълна и остана в това положение достатъчно дълго, за да даде възможност на корабните витла на влекача да зацепят и да го изтеглят напред. Точно тогава „Титаник“ хлътна в браздата между вълните и не улучи само с метър кърмата на „Уолъс“, но запрати вълна, която погълна целия по-малък плавателен съд и отнесе със себе си спасителните му лодки и един от вентилаторите.
Вълната изтръгна вкопчилия ръце в перилата Бютера и го метна върху мостика, блъскайки тялото му в стената на кормилната рубка. Той лежеше целият потопен под обливащите го на талази вълни, задавяше се от водата, едва си поемаше въздух, а мозъкът му бавно черпеше сила от мощното отмерено пулсиране на двигателите на „Уолъс“, което се предаваше по палубата. Когато най-подир водата се оттече, той с мъка се изправи на крака и облекчи стомаха си.
След като се добра в сигурното убежище на кормилната рубка, зашеметен напълно от чудото, по което се избави „Уолъс“, Бютера проследи с поглед как огромното черно привидение, на което приличаше „Титаник“, изостана зад кърмата и отново изчезна под булото на шибания от вятъра дъжд.
60.
— Само Дърк Пит може да попадне на дама насред океана по време на ураган — каза Сандекър. — Каква е тайната ти?
— Проклятието на Пит — отвърна Пит, докато внимателно превързваше раната над челото на Дана. — Винаги привличам жените при необикновени обстоятелства, когато не съм в настроение да проявя отзивчивост.
Дана започна тихо да стене.
— Свестява се — обади се Гън. Той беше коленичил до походното легло, което бяха заклещили между старите уреди в гимнастическия салон поради люшкането и накланянето на парахода.
Пит я покри с одеяло.
— Лошо е била ударена, но вероятно гъстата й коса я е предпазила от нещо повече от мозъчно сътресение.
— Как ли е попаднала във вертолета на Стърджис? — попита Удсън. — Нали се занимаваше с репортерите на борда на „Алхамбра“.
— Така беше — каза Сандекър. — Но кореспонденти от няколко телевизионни мрежи поискаха разрешение да направят репортаж от борда на „Каприкорн“ за изтеглянето на „Титаник“ до Ню Йорк. И аз дадох съгласието си при условие, че Дана ги придружава.
— Аз ги закарах дотам — добави Стърджис. — С очите си видях, че госпожа Сийграм слезе от вертолета, когато кацнах на „Каприкорн“. Чудно ми е как се е качила отново във вертолета, без да я видя.