— За чудене си е — подхвърли язвително Удсън. — Не си ли правиш труда да проверяваш товарното отделение между полетите?
— Аз не извършвам търговски полети — наежи се Стърджис, почти готов да се нахвърли срещу Удсън. Погледна към Пит и срещна неодобрение в погледа му. Тогава, с видимо усилие, обузда чувствата си и заговори бавно и твърдо: — Бях летял с тази птица точно двайсет и четири часа без почивка. Вече нямах сили. Сметнах за излишно да проверявам товарното отделение, защото бях сигурен, че е празно. Откъде можех да знам, че Дана Сийграм се е промъкнала на борда.
Гън поклати глава.
— Защо го е сторила? Защо й е трябвало?…
— Не знам защо… откъде да знам, по дяволите? — прекъсна го Стърджис. — Може би вие ще ми кажете защо е хвърлила чук във витлата на ротора, после се е завила в мушамата и се е цапардосала по главата? Макар и не обезателно в тази последователност.
— Защо сам не я попиташ? — обади се Пит и кимна към походното легло.
Дана гледаше към мъжете, в погледа й се четеше пълно неразбиране. Приличаше на човек, изтръгнат току-що от прегръдките на тежък сън.
— Простете… за изтъркания въпрос — промълви тя, — но къде се намирам?
— Мило мое момиче — каза Сандекър, като коленичи до нея, — намираш се на борда на „Титаник“.
Тя погледна слисано адмирала, по лицето й бе изписано неверие.
— Не може да бъде.
— О, уверявам те, така е — отвърна Сандекър. — Пит, има останало малко уиски. Донеси ми една чаша.
Пит покорно изпълни молбата му и подаде на Сандекър чаша. Дана отпи глътка „Къти Сарк“, задави се и се закашля, като придържаше главата си, сякаш да облекчи болката, която изведнъж експлодира в черепа й.
— Няма нищо, мила моя. — Личеше, че Сандекър няма представа как да се държи с изпаднала в беда жена. — Лежи си спокойно. Здравата са те ударили по главата.
Дана опипа превръзката си, после сграбчи ръката на адмирала, събаряйки чашата на пода.
Пит примигна при вида на разлятото уиски. Жените не оценяват хубавото питие и това си е.
— Не, не, добре съм. — Дана бавно се изправи до седнало положение и огледа с изумление механичните уреди. — „Титаник“ — произнесе тя с благоговение името. — Наистина ли съм на „Титаник“?
— Да. — В гласа на Пит се прокрадна острота. — И бихме искали да знаем как се озова тук.
Дана го погледна отчасти нерешително, отчасти объркано и отвърна:
— Не зная. Честно ви казвам, не зная. Последното нещо, което си спомням, е, че бях на „Каприкорн“.
— Намерихме те във вертолета — продължи Пит.
— Във вертолета… Загубих си чантичката с гримове… трябва да е паднала по време на полета от „Алхамбра“. — Тя едва разтегли устни в плаха усмивка. — Да, точно така. Върнах се във вертолета да я потърся. Намерих я заклещена между сгъваемите седалки. Почнах да я дърпам и тогава… ами да, сигурно съм припаднала и съм си ударила главата при падането.
— Припаднала ли? Сигурна ли си… — Пит прекъсна въпроса си и зададе друг. — Какво беше последното нещо, което видя, преди да ти причернее?
Тя се замисли за миг и в същото време като че ли се загледа в някакво далечно видение. Очите й с цвят на кафе изглеждаха неестествено големи спрямо бледото й, напрегнато лице.
Сандекър я потупа бащински по ръката.
— Не е нужно да бързаш.
Най-накрая устните й образуваха думата.
— Ботуши.
— Я повтори! — каза й заповеднически Пит.
— Чифт ботуши — отвърна тя, като изпаднала в откровение. — Да, спомних си — чифт островърхи каубойски ботуши.
— Каубойски ли? — попита Гън с безизразно лице.
Дана кимна.
— Видите ли, бях коленичила и се опитвах да измъкна чантичката си, когато… как да кажа… те просто стояха там… — Тя млъкна.
— Какъв цвят имаха? — не я остави на мира Пит.
— Нещо като жълт, кремав.
— Видя ли лицето на мъжа?
Тя заклати глава и мигом почувства първото болезнено пробождане.
— Не, после всичко стана черно… и това беше… — Гласът й заглъхна.
Пит разбра, че и да продължи да пита, няма да научи нищо повече. Погледна Дана и й се усмихна. Тя срещна погледа му и му отвърна с усмивка, изразяваща силно желание да угоди.
— Най-добре ние, мърлявите грохнали мъже, да те оставим за малко сама, за да си починеш — рече той. — Ако ти потрябва нещо, един от нас винаги ще е наблизо.