Той наблюдаваше Дана и преценяваше беглата следа от поражение във вида й. Усмивката й не бе изчезнала — като че ли беше нарисувана, раменете й се свиха с лека тръпка, но тя я отърси и отново се изправи, горда и самоуверена.
— Не разбирам за какво говорите.
— Много естествено. — Превлов въздъхна, задържа още миг поглед в нея, после се обърна и каза нещо на един от охраната. Мъжът кимна, извади нож и бавно тръгна към Дана.
Дана настръхна и пребледня — заприлича на статуя от сол.
— Какво смятате да правите?
— Наредих му да отреже лявата ти гърда — каза непринудено Превлов.
Спенсър погледна с отворена уста Сандекър, очите му умоляваха адмирала да отстъпи.
— Милостиви боже! — възкликна отчаяно Сандекър. — Вие не можете да позволите… сам обещахте — никаква жестокост, никакво мъчение…
— Аз съм първият, който ще признае, че във варварството няма хитрости — рече Превлов. — Но вие не ми оставихте никакъв избор. Това е единственото разрешение за вашето упорство.
Сандекър пристъпи към най-близкия охранител до него.
— Първо ще убиете мен…
Морякът заби автоматичния си пистолет в кръста на адмирала и той се стовари на колене на пода, с изкривено от болка лице и задиша тежко и шумно.
Дана сви юмруци до тялото си до побеляване. Беше изиграла играта до последната си карта и сега изглеждаше безпомощна; красивите й очи с цвят на кафе се помрачиха от погнуса, когато видя как в погледа на охранителя изведнъж се появи сянка на объркване — една ръка докосна рамото й и я избута настрана. В кръга на светлината бавно пристъпи Пит.
66.
Пит замръзна на място в крачка като някакво неописуемо видение, излязло от дълбините на воден пъкъл. Беше вир-вода от главата до петите, черната му коса бе прилепнала по окървавеното му чело, устните му — извити в сатанинска усмивка. Капчици вода проблясваха на светлината на лампите, докато се процеждаха от мокрите му дрехи и се пръсваха на пода.
Лицето на Превлов стана като восъчна маска. Той спокойно извади цигара от златната си табакера и изпусна дим с дълга въздишка.
— Как ви е името? Да предположа ли, че се казвате Дърк Пит?
— Точно така е написано с дребни печатни букви на акта за раждането ми.
— Струвате ми се необикновено издръжлив човек, господин Пит. Бях разбрал, че сте мъртъв.
— Това показва само, че не бива да се осланяте на клюките, които се носят на борда.
Пит свали шубата си и внимателно я наметна върху раменете на Дана.
— Съжалявам, мила моя, но това е единственото, което мога да сторя в момента. — После се обърна към Превлов. — Някакви възражения?
Превлов поклати глава. Безцеремонното държане на Пит го обърка. Той го огледа като шлифовач на диаманти, но не откри нищо зад булото на морскозелените му очи.
Превлов направи знак на един от хората си и последният се приближи до Пит.
— Просто предохранително претърсване, господин Пит. Някакви възражения?
Пит любезно сви рамене и вдигна ръце. Охранителят бързо и сръчно прокара ръце от горе до долу по дрехите на Пит, после отстъпи назад и поклати глава.
— Никакво оръжие — отбеляза Превлов. — Много разумно от ваша страна, но не съм и очаквал нещо друго от човек с вашата слава.
— Съжалявам, че не мога да отвърна на любезността ви — каза мило Пит, — но вие не сте точно от типа червеи, които бих желал за приятел.
Превлов пристъпи две крачки и удари с всичка сила Пит през лицето с опакото на ръката.
Пит залитна крачка назад и остана на място, от ъгълчето на все още усмихващата му се уста потече тънка струйка кръв.
— Виж ти! — рече той с пресипнал глас. — Видният Андре Превлов най-накрая загуби самообладание.
Превлов се наклони напред и присви очи с бдително подозрение.
— Как? — почти шепнешком изговори той. — Знаете името ми?
— Правото си е право — отвърна Пит. — Знам за вас толкова, колкото и вие за мен.
— Дори сте и по-умен, отколкото ми бяха внушили да смятам — каза Превлов. — Разкрихте самоличността ми — силно развита проницателност. Заслужавате похвала. Но не е нужно да блъфирате с познания, които не притежавате. Освен името ми нищо друго не знаете.
— Съмнявам се. Може би ще мога да ви осветля с още малко местен фолклор.
— Не ми се слушат приказки — рече Превлов и кимна към моряка с ножа. — Ще ви бъда много признателен, ако вече можем да продължим работата си, с цел да накараме адмирал Сандекър да насърчи екипа ви по изпомпването към действие.