— Не само това си преодолял, Дръмър. Някъде в твоята многообещаваща кариера си успял да научиш как да се добираш до тайни и да убиваш приятели.
— Задълженията на занаята — рече Дръмър. Той се бе отделил от спасителния екип и сега стоеше до Превлов.
— Кажи ми кой от двамата си, Злато или Сребро?
— Това вече няма значение — сви рамене Дръмър. — Аз съм Злато.
— Значи Сребро е брат ти.
Самодоволният израз на Дръмър се вкамени.
— Нима и това знаеш? — попита той бавно.
— След като веднъж те нацелих, предадох събраните факти, колкото и оскъдни да бяха, на ФБР. Трябва да ги връча на Превлов и другарите му в Съветското военноморско разузнаване. Те бяха скалъпили фиктивна история за теб, която беше толкова американска колкото ябълков сладкиш, или да бъда по-точен, джорджиански прасковен сладкиш, и привидно толкова истинска, колкото конфедеративния флаг. Но Федералното бюро проникна най-накрая през фалшивите документи, удостоверяващи безупречното ти разрешително за лице, непредставляващо опасност за сигурността на държавата и проследиха миналото ти до дома ти в Халифакс, Нова Шотландия, където сте родени ти и брат ти… с разлика от десет минути, ще добавя.
— Боже мой! — промълви Спенсър. — Близнаци!
— Да, но не еднояйчни. Те дори и като братя не си приличат.
— В такъв случай е много просто единият близнак да е следван от другия — отбеляза Спенсър.
— Не чак толкова — отвърна Пит. — Интелигентна двойка са Дръмър и брат му. Това не можеш им го отне. Тази е причината за основната им грешка, защото се опитах да направя паралел между двама души, които би трябвало да имат едни и същи вкусове, да делят едно и също жилище и които си другаруват. Злато и Сребро обаче играеха напълно противоположни роли. Дръмър беше еднакво общителен с всички и живееше сам. В една задънена улица. ФБР се опита да издири брата на Дръмър, докато преразглеждаше свидетелствата за надеждност на всеки член от спасителния екипаж, но никой не можа да направи определена връзка. После на сцената се появи пролука във вид почти на трагедия и историята започна да се разплита.
— Случаят с „Дийп Фадъм“ — уточни Гън, наблюдавайки Дръмър със студени, нетрепкащи очи. — Но Дръмър нямаше нищо общо с подводницата, той беше в екипажа на „Сафо II“.
— Напротив, много общо имаше. Брат му беше в „Дийп Фадъм“.
— Как позна?
— Близнаците имат особена връзка. Те мислят и чувстват като един. Вие може и да сте се правили на двама души, нямащи нищо общо помежду си, Дръмър, но и двамата сте твърде близки, за да не се разстрои единият от вас, когато другият е пред прага на смъртта. Ти си почувствал страданието на брат си до такава степен, сякаш и ти си бил хванат в капана на бездната заедно с него.
— Така е — потвърди Гън. — Тогава нервите на всички бяха опънати докрай, а Дръмър изпадна едва ли не в истерия.
— Отново дойде ред на метода на отхвърлянето между трима мъже. Този път — между Чавез, Киъл и Мъркър. Видно е, че Чавез е от мексикански произход и това не можете да го подправите. Киъл е прекалено млад — с осем години, това също не може да се подправи. Остава Сам Мъркър.
— По дяволите! — измърмори Спенсър. — Как е възможно да сме били мамени толкова дълго време?
— Не е трудно да си го представиш, като се има предвид, че ние бяхме изправени срещу най-добрия екип, който руснаците могат да съберат. — Усмивка разтегли устните на Пит. — Между другото, Спенсър, ти одеве спомена, че ние сме общо десетима. Сбърка в изчисленията — ние сме единайсет. Ти пропусна да включиш тук Джак Изкормвача. — Той се обърна към охранителя, който продължаваше да стои пред Дана, с нож, който сякаш бе сраснал с ръката му. — Защо не свалиш противната си маска, Мъркър, и не се присъединиш към компанията.
Мъжът бавно свали баретата си и отмота шала, закриващ долната половина на лицето му.
— Но това е мръсното копеле, което заби нож в Удсън — изсъска Джордино.
— Съжалявам за случилото се — каза спокойно Мъркър. — Първата грешка на Удсън беше, че ме позна. Можеше още да живее, ако не беше продумал. А втората му, и фатална грешка беше, че се нахвърли върху мен.
— Удсън ти беше приятел.
— Шпионският занаят не допуска приятелства.
— Мъркър — обади се Сандекър. — Мъркър и Дръмър. Злато и Сребро. Имах доверие и на двама ви, а вие предадохте НЮМА. От две години сте ни предавали. И то за какво? За шепа мръсни долари.