— Съвсем не са шепа, адмирале. — Мъркър прибра ножа обратно в калъфа. — Повече от достатъчно са, за да водим с брат ми изискан начин на живот още дълго занапред.
— Я чакайте, той откъде всъщност изникна? — попита Гън. — Нали Мъркър беше в лазарета на доктор Бейли на „Каприкорн“?
— Промъкнал се е тайно във вертолета на Стърджис — поясни Пит, — като е превързал кървящата си глава с проклета носна кърпа.
— Не може да бъде! — изтърси Стърджис. — Та ти нали беше с мен, Пит, когато отворих капака на товарното отделение. Като не броим госпожа Сийграм, вертолетът беше празен.
— Мъркър е бил там със сигурност. След като се е измъкнал от доктор Бейли, той не е отишъл в своята каюта, а в каютата на брат си Дръмър, където се е преоблякъл с чисти дрехи и е обул каубойски ботуши. После се е вмъкнал незабелязано във вертолета, изхвърлил е спасителния сал и се е скрил под калъфа му. За нещастие Дана се върнала да търси чантичката си с гримове. Когато коленичила да я издърпа, погледът й паднал върху подаващите се изпод калъфа ботуши. За да не я оставя да го изпорти за бягството му, той я цапардосал по главата с чук, който явно му се е намирал подръка, завил я с мушама и отново се е пъхнал в скривалището си.
— Значи още е бил в товарното отделение, когато ние открихме госпожа Сийграм.
— Не. Дотогава е изчезнал оттам. Ако си спомняш, след като ти отвори вратата на товарното, ние изчакахме известно време, за да се ослушаме за някакво движение вътре. Такова нямаше, защото междувременно Мъркър се е бил изнизал в командната кабина, възползвайки се от шума на електродвигателите, задвижващи капака. Докато ние с теб си играехме на преследвачи и влязохме в товарното, той е спуснал стълбичката от кабината и спокойно е потънал в нощта.
— Но защо е трябвало да хвърля чук във витлата? — продължаваше да недоумява Стърджис. — Какво е целял с това?
— Понеже ти долетя с вертолет от „Каприкорн“ празен — отвърна му самият Мъркър — и нямаше да товариш нищо, не можех да рискувам да излетиш обратно, без да отвориш вратата на товарното. Ти ме беше затворил там, без да подозираш.
— След което си си плюл на ръцете — обърна се Пит към Мъркър — и си засновал из кораба, следвайки чертежа, който без съмнение ти е дал брат ти Дръмър. Първо си взел ръчното устройство за рязане на брат ти и си срязал влекателното въже, докато Чийф Баском и хората му са си почивали между контролните обиколки. После си прерязал котвените въжета на вертолета, изпълнен с огромно задоволство — убеден съм в това — знаейки, че той ще се прекатури в морето заедно с мен.
— Ами с един куршум, два заека — призна Мъркър. — Защо да отричам…
Мъркър бе прекъснат от къс приглушен изстрел от шмайзер, който долетя някъде от долните палуби. Превлов сви рамене и погледна към Сандекър.
— Опасявам се, че вашите хора долу създават главоболия. — Той извади цигарата от цигарето си и я стъпка с ботуша си. — Мисля, че този разговор продължи доста дълго. След няколко часа бурята ще стихне и „Михаил Курков“ ще се приготви за тегленето. Адмирал Сандекър, вие се погрижете вашите хора да задействат помпите. Дръмър ще ви покаже пробитите от него места под водолинията, за да може останалите от екипажа ви да заприщят течовете.
— Значи се връщаме към игрите на мъчения — каза презрително Сандекър.
— Аз приключих с игрите, адмирале. — В погледа на Превлов се четеше решителност. Той заговори на един от охранителите си — нисък мъж с груб и бандитски вид, същият, който бе смушкал Сандекър в кръста отстрани. — Това е Буски, много прям човек и се оказа най-добрият стрелец в полка си. Освен това разбира малко английски, поне дотолкова, че да превежда цифри. — Той се обърна към мъжа. — Буски, започвам да броя. Като стигна до пет, ще стреляш в дясното рамо на госпожа Сийграм. На десет, в лявото, на петнайсет, в дясното й коляно и така нататък, докато адмирал Сандекър пречупи упорството си да не ни сътрудничи.
— Какъв делови замисъл — обади се Пит. — И като ви свършим работата, ще ни застреляте, ще окачите нещо тежко на шиите и ще ни метнете в морето, та никой да не ни намери. После ще заявите, че ние сме изоставили кораба, качили сме се на вертолета, който, разбира се, за ваше удобство ще е катастрофирал. Ще посочите дори двама свидетели, Дръмър и Мъркър, които ще потвърдят след тяхното оцеляване като по чудо как доброжелателните руснаци са ги извадили от морето, когато те за трети път щели да потънат.
— Не виждам смисъл да удължаваме още тази агония — уморено каза Превлов. — Буски!