— Казано най-просто, и аз като малката мравка, която преместила каучуковото дърво, също хранех големи надежди.
— Знаеш ли какво си ти?
— Копеле, развратник, сатир… бих могъл да измисля още една дузина подходящи определения.
Тя го погледна с тайнствена, женска усмивка.
— Не, нищо подобно. Дори и един сатир не би бил толкова предвидлив.
Той доближи устни до нейните и я целуна така силно, че тя изстена.
Поведението й в леглото го завари неподготвен. Той очакваше тяло, което просто ще е отзивчиво. В замяна се оказа залят от надигащи се, бурни вълни от плът, пронизителни писъци, които трябваше да заглушава с длан, нокти, които издълбаха кървави следи в гърба му и накрая, тихо, мокро ридаене във врата му. Не можеше да не се запита дали всички съпруги разцъфтяваха с подобна страст, когато за първи път правят любов с друг мъж. Бурята продължи близо час и влажният парфюм на потна кожа се просмука във въздуха на старата, плесенясала, призрачна спалня.
Накрая тя го избута настрана и седна. Сви колене и се приведе над тях, с кръстосани ходила.
— Как бях?
— Като тигър в спазми — отвърна Пит.
— Не знаех, че ще се получи така.
— Бих искал да имам сребърен долар за всяко момиче, което казва съвсем същите думи, когато изпадне в такава възбуда.
— Нямаш представа какво значи вътрешностите ти да кипят едновременно от болка и удоволствие.
— Смея да твърдя, че наистина нямам представа. Освобождаването на жената пламти отвътре. Еротичното усещане у мъжа е по-скоро външно. Откъдето и да го погледнеш, сексът си е женска игра.
— Какво знаеш за президента? — неочаквано попита тя с мек, носталгичен тон.
Пит я погледна развеселен и изненадан.
— За президента ли? Какво се сети за него в такъв момент?
— Чух, че бил истински мъж.
— Не мога да ти кажа. Не съм спал с него.
Тя не обърна внимание на забележката му.
— Ако имахме жена президент и тя искаше да се люби с теб, какво щеше да направиш?
— Добро или зло на родината ни — отвърна Пит. — Какво целиш с този разговор?
— Отговори на въпроса ми. Би ли легнал с нея?
— Зависи.
— От какво?
— Президент или не, не бих могъл да заставя оръдието си да бъде в готовност, ако тя е седемдесетгодишна, плоска и с кожа на суха слива. Затова от мъжете не стават добри проститутки.
Дана бавно се усмихна и притвори очи.
— Люби ме пак.
— Защо? За да дадеш свобода на въображението си и да си представяш, че те люби главнокомандващият?
Очите й се присвиха.
— Това притеснява ли те?
— Няма да ти остана длъжен. Аз пък ще си представям, че ти си Ашли Флеминг.
73.
Тюленът, който охраняваше в коридора отвън, отключи наскоро смазаната брава и отвори вратата. Превлов надигна глава, както се беше свил на пода в самостоятелната кабина С-95. Тюленът, с готов за стрелба М-24, го огледа внимателно, после се отдръпна, за да пропусне мъжа зад него да влезе.
Мъжът носеше дипломатическо куфарче и беше облечен в делови костюм, който плачеше за ютия. По устните му премина лека усмивка, когато в изпитателния проучващ поглед на Превлов пролича изненада от разпознаването.
— Капитан Превлов, аз съм Уорън Никълсън.
— Знам — каза Превлов, изправи се на крака и много учтиво направи лек поклон. — Не бях подготвен да посрещна самия главен директор на Централното разузнавателно управление. Поне не при тези доста неприятни обстоятелства.
— Дойдох, за да ви придружа лично до Съединените щати.
— Поласкан съм.
— Ние сме поласканите, капитан Превлов. Вас ви смятат за доста голяма риба.
— Значи се очертава процес с международен отзвук, допълнено със сериозни обвинения срещу моето правителство за извършване на пиратски акт в бурно море.
Никълсън се усмихна отново.
— Не, опасявам се, че измяната ви ще остане една добре запазена тайна, като се изключат няколко високопоставени членове на вашето и на моето правителство.
Превлов погледна накриво.
— Измяна ли? — явно, не беше това, което очакваше.
Никълсън кимна мълчаливо.
— Няма начин, по който да ме накарате да дезертирам доброволно — мрачно каза Превлов. — Ще го отричам при всяка възможност.