— Благороден жест — сви рамене Никълсън. — Но тъй като няма да има никакъв процес, никакъв разпит, вашият единствен начин да се измъкнете ще бъде молба за политическо убежище.
— Казахте „никакъв разпит“. Ще трябва да ви обвиня в лъжа, господин Никълсън. Нито една добра разузнавателна служба не би пропуснала възможността да измъкне сведения, които човек в моето положение би могъл да им даде.
— Какви сведения? — попита Никълсън. — Вие не можете да ни кажете нищо повече от това, което вече знаем.
Превлов беше изваден от равновесие. Предположение, трябва да стигна до някакво предположение, помисли си той. Имаше само един начин, по който американците биха могли да се доберат до купищата поверителни сведения на съветското разузнаване, заключени в папките в кабинета му в Москва. Средата на мозайката оставаше недовършена, но очертанията й си идваха точно на място. Той срещна твърдия поглед на Никълсън и тихо заговори.
— Лейтенант Марганин е един от вашите хора. — Беше повече твърдение, отколкото въпрос.
— Да — кимна Никълсън. — Името му е Хари Коскоски и е роден в Нюарк, Ню Джърси.
— Не е възможно — каза Превлов. — Аз лично проверих всеки етап от живота на Павел Марганин. Той е роден и израснал в Комсомолск на Амур. Произхожда от семейство на шивачи.
— Вярно, истинският Марганин беше руснак.
— Тогава вашият човек е двоен агент, подставено лице?
— Уредихме го преди четири години, когато един от вашите ракеторазрушители тип „Кашин“ експлодира и потъна в Индийския океан. Марганин беше един от малцината оцелели. Беше открит във водата от петролен танкер „Ексон“, но умрял малко преди да влязат в пристанището на Хонолулу. Това беше рядко срещана възможност и трябваше да действаме бързо. От всички наши агенти, говорещи руски, Коскоски най-добре отговаряше на физическите данни на Марганин. Променихме лицето му хирургически, за да изглежда, сякаш е било изменено от експлозията, след което го закарахме със самолет на един малък забутан остров, отдалечен на двеста мили от мястото, където потъна корабът ви. Когато нашият фалшив съветски моряк най-накрая беше открит от местните рибари и върнат в Русия, той се намираше в делириум и имаше силен пристъп на амнезия.
— Останалото ми е известно — надуто каза Превлов. — Ние не само че възстановихме лицето му чрез пластична операция, така че да прилича на истинския Марганин, но и го просветихме относно историята на личния му живот.
— Горе-долу така стоят нещата.
— Блестящ удар, господин Никълсън.
— След като го казва един от най-уважаваните хора в съветското разузнаване, за мен това е изключителен комплимент.
— В такъв случай целият план за превземането на „Титаник“ е бил тайно подготвен от ЦРУ и осъществен чрез Марганин.
— Коскоски, или нареченият още Марганин, беше сигурен, че вие ще приемете плана, и така и стана.
Превлов погледна към пода. Трябвало е да се досети, трябвало е да предположи, ако беше заподозрял още от самото начало, че Марганин бавно и подмолно е нагласявал врата му на гилотината. Не е трябвало, изобщо не е трябвало да се хваща на въдицата; но суетата му го доведе до падението и той се примири.
— И докъде води всичко това? — тъжно попита Превлов.
— Марганин вече е представил солидно доказателство за вашите, извинете ме за израза, предателски дейности и е доказал, с помощта на изфабрикувани факти, че още от самото начало вие сте планирали мисията на „Титаник“ да се провали. Видите ли, капитане, следата, която води до вашата измяна, беше оформяна близо две години. Вие самият подпомогнахте значително нещата със слабостта ви към прекалено скъпи навици. На вашите началници не остава нищо друго, освен да направят заключение, че сте се продали на много висока цена.
— А ако го отрека?
— Кой ще ви повярва? Осмелявам се да добавя, че името ви е вече в съветския списък за ликвидиране.
— Тогава какво ще стане с мен?
— Имате две възможности. Първата, можем да ви освободим след известен период от време.
— Няма да оцелея повече от седмица. Добре съм запознат с мрежата от наемни убийци на КГБ.
— Другата възможност е да работите за нас. — Никълсън замълча, поколеба се, после погледна Превлов право в очите. — Вие сте изключителен мъж, капитане, най-добрият във вашата област. Ние не обичаме големите умове да се пропиляват. Няма защо да ви описвам ползата от вас за западното разузнаване. Точно затова възнамерявам да ви натоваря с нови задачи. Метод на работа, който ще се окаже напълно подходящ за вас.