Пит съзерцаваше водката в чашата си.
— Значи дойде време за сантименталности. Е добре, на кого му е притрябвала? Ако бях на твое място, Сийграм, щях да си намеря най-скъпата проститутка в града, да й платя от правителствената сметка за разходи и да забравя за Дана.
— Ти не разбираш. Аз я обичам.
— Господи, говориш с думи като от писмо до Ан Ландърс. — Пит посегна към бутилката върху покрития с плочки под и освежи питието си. — Виж какво, Сийграм, под надутата си, глупава фасада ти си съвсем свястно момче. И кой знае, може и да влезеш в историята като велик състрадателен учен, спасил човечеството от ядрено унищожение. Все още изглеждаш достатъчно добре, за да привлечеш една жена и с охота бих се обзаложил, че като опразниш бюрото си във Вашингтон и прочувствено се сбогуваш с държавната служба, ще бъдеш и богат. Така че не очаквай от мен сълзи и цигулки, плачещи за изгубената любов. Ти успя.
— Но как да ми е добре без жената, която обичам?
— Виждам, че нищо не си разбрал. — Пит беше изпил една трета от бутилката и по тялото му се разливаше приятна топлина. — Защо се захвърляш на боклука заради една фуста, която си мисли, че е открила извора на младостта. Като си е отишла, отишла си е. Мъжете се връщат лазейки, а не жените. Те се инатят. Няма на света мъж, който да не е вкаран в гроба от жена. Забрави Дана, Сийграм. Има милиони други риби в реката. Ако имаш нужда от фалшивата сигурност на чифт цици, които да ти оправят леглото и да ти приготвят вечеря, наеми си прислужничка, ще ти излезе по-евтино и ще си имаш много по-малко неприятности с течение на времето.
— Ти май се мислиш за Зигмунд Фройд — каза Сийграм и стана от тоалетната чиния. — За теб жените не означават нищо. Представата ти за красива връзка е да имаш любовна история с бутилката. Ти си далече от нещата от живота.
— Така ли? — Пит се изправи във ваната и отвори вратичката на шкафчето за лекарства така, че Сийграм да може да види отражението си в огледалото. — Я се виж добре. Това именно е лице на мъж, който е далеч от нещата от живота. Зад тези очи се крие човек, подвластен на хиляди демони, които сам си е създал. Ти си болен, Сийграм, умствено болен от проблеми с преувеличени от теб пропорции. Изоставяйки те, Дана само подсилва дълбоката ти депресия. Ти не я обичаш толкова, колкото си мислиш. За теб тя е само символ, само опора, на която се облягаш. Погледни изцъклените си очи, погледни отпусната кожа около устните ти. Върви при психиатър, и то колкото се може по-скоро. Помисли веднъж и за Джийн Сийграм. Забрави за спасяването на света. Време е да спасиш себе си.
Лицето на Сийграм пламна от ярост. Той сви юмруци и се разтрепери. Тогава огледалото пред очите му се замъгли — не отвън, а отвътре, и там бавно изплува друго лице. Странно лице, със същите преследвани от духове очи.
— Господи, не… това е той!
— Кой той?
— Той! Джошуа Хейс Брюстър! — Сийграм заби юмруци в огледалото, счупи го и изхвърча от стаята.
76.
Замислена, със замечтани очи Дана стоеше пред голямо огледало и внимателно се оглеждаше. Раната на главата й беше умело прикрита от новата й прическа и като се изключат няколкото избледняващи синини, тялото й изглеждаше стегнато и съвършено както винаги. Определено минаваше проверката. Тя се взря в очите отсреща. Около тях нямаше допълнителни бръчици, нито новопоявили се торбички. Липсваше митичното изражение на пропадналата жена. Напротив, те като че ли дори блестяха от трепетно очакване, което преди го нямаше. Прераждането й в една освободена светска жена се оказа напълно успешно.
— Ще закусваш ли? — долетя гласът на Мари Шелдън откъм стълбите.
Дана се загърна в мек, дантелен халат.
— Само кафе, благодаря — отвърна тя. — Колко е часът?
— Минава девет.
Минута по-късно Дана влезе в кухнята и завари Мари да налива кафето.
— Какво е на дневен ред днес? — попита Мари.
— Нещо типично женско — мисля да отида на пазар, да обядвам сама в някоя задушевна чайна, а после да прескоча до клуба на НЮМА и да си потърся партньор за час, час и нещо тенис.
— Звучи очарователно — отбеляза сухо Мари, — но ти предлагам да престанеш да си играеш на госпожа Богата Кучка, каквато не си и да почнеш да се държиш като жена с отговорности, каквато си.
— Какъв смисъл има?
Мари разпери вбесена ръце.
— Какъв смисъл ли? Първото, миличка, ти си злободневната жена. В случай че не си забелязала, телефонът прегря от звънене през последните три дни. Всяко женско списание в страната иска да узнае твоята изключителна история, а аз съм приела поне осем молби за твое участие в телевизионни интервюта. Харесва ти или не, ти си голямата новина. Не смяташ ли, че е вече време да слезеш отново на земята и да посрещнеш яростната атака с вдигнато чело?