— Нали чу какво каза колегата, Кърли. Съобщи на „Бомбърджър“ да стои назад на една миля разстояние.
— А какво е положението със снабдителните кораби? — попита Пит.
— С тях нямаме проблеми. За такива грамадни, десеттонни съдове като тях бурното море е нищо работа. „Алхамбра“ е заел позиция наляво, а „Монтъри Парк“ си е точно така, както се очаква да бъде — обърнат надясно.
Пит посочи с брадичка малък червен модел.
— Както виждам, нашите руски приятели са все още с нас.
— „Михаил Курков“ ли? — Джордино взе един модел на военен кораб в син цвят и го постави редом до червения. — Да, ама той няма да може да се наслади на играта. „Джюно“, крейсерът с управляеми ракети на Военноморските сили, се е лепнал за него като гербова марка.
— Ами сигналната система на потъналия параход?
— Спокойно пиука на двайсет и четири метра под този грохот — отвърна Джордино. — Намира се на хиляда метра — плюс-минус, курс нула-пет-девет югозападно.
— Слава богу, че не бяхме изтласкани от района — въздъхна Пит.
— Спокойно — усмихна му се окуражително Джордино. — Държиш се като майка, която трепери за щерка си всеки път, когато е излязла на среднощна среща, а навън духа лек ветрец.
— Комплексът ми на квачка се изостря все повече с приближаването ни към обекта — призна си Пит. — Само още десет дни, Ал. Имаме ли десет спокойни дни, можем да се надяваме на успех.
— Това зависи от оракула на бурите. — Джордино се обърна към Фаркуър. — Какво ще кажеш, о, велики гадателю на метеорологичната мъдрост?
— От мен можете да получите прогноза само за дванайсет часа напред — измърмори Фаркуър, без да вдига поглед. — Това е Северноатлантическият океан. Тук рядко има ден еднакъв с друг. Виж, ако вашият ценен „Титаник“ беше потънал в Индийския океан, можех да ви дам прогноза за десет дни напред с точност до осемдесет процента.
— Това са само извинения — отвърна Джордино. — Обзалагам се, че когато се любиш с жена, влизайки в нея, ти й казваш, че вероятността да й бъде хубаво е петдесет процента.
— Петдесет процента е по-добре от николко — равнодушно подхвърли Фаркуър.
Пит зърна жест от страна на хидролокаторния оператор и се приближи до него.
— Какво улови?
— Странното свистене от усилвателя — отвърна операторът. Той беше бледолик човек, с ръст и телосложение на горила. — От два месеца насам то ту се появява, ту изчезва. Странен звук, сякаш някой изпраща съобщения.
— Успя ли да разбереш нещо?
— Не, господине. Накарах и Кърли да се вслуша, но той твърди, че били пълни безсмислици.
— Твърде вероятно е някакъв предмет на кораба долу да почуква, полюшван от течението.
— А може и да е някой призрак — каза операторът.
— Ти не вярваш в призраци, ама се страхуваш от тях, така ли?
— Хиляда и петстотин човешки души са потънали с „Титаник“ — отвърна мъжът. — Нищо чудно поне една да се е върнала да преследва кораба.
— Единственият дух, който ме интересува — обади се Джордино от масата с морската карта, — е духът от бутилката пред теб…
— Току-що екранът на телевизионната камера в кабината на „Сафо II“ се затъмни. — Гласът беше на мъжа със светла като пясък коса, който следеше телевизионните монитори.
Пит мигом се озова зад гърба му и се вгледа в тъмния монитор.
— От наша страна ли е неизправността?
— Не, господине. Всички вериги тук и на предавателния панел на буя действат. Проблемът трябва да е в „Сафо II“. Изглежда точно така, сякаш някой овеси парче плат върху обектива на камерата.
Пит се извърна с лице към радиста.
— Кърли, свържи се със „Сафо II“ и им кажи да проверят вътрешната си телевизионна камера.
Джордино взе подложка със защипан за нея лист и провери графика на екипажа.
— В тази смяна „Сафо II“ се командва от Омар Удсън.
Кърли натисна бутона за предаване.
— „Сафо II“, здравей, „Сафо II“, тук е „Каприкорн“. Моля, отговори. — След това радистът се наведе напред и притисна по-силно слушалките на ушите си. — Връзката е слаба, господине. Има много смущения. Думите се накъсват. Не мога да ги разбера.
— Включи високоговорителя — нареди му Пит.
В оперативното помещение задърдори глас, приглушен от статична вълна.
— Нещо заглушава предаването — каза Кърли. — Релейното устройство на буя би трябвало да улавя думите ясно и високо.