Гън започна да обяснява положението.
— Два часа преди да почне да се издига, за да смени екипажа, „Дийп Фадъм“, управлявана от инженерите Джо Киъл, Том Чавез и Сам Мъркър…
— Мъркър, дето беше с вас на експедицията „По течението Лорелай“ — прекъсна го Пит.
— Да, както и Мънк — унило кимна Гън. — Изглежда сме прокълнат екипаж.
— Давай нататък.
— Те бяха в разгара на монтирането на предпазния вентил от дясната страна на преградите в носовата част на „Титаник“, когато кърмата им блъсна един подемен кран. Ръждясалите възли се пропукаха и секцията на дерика се стовари върху поплавъците и ги проби. През дупките нахлу вода повече от два тона, от което корпусът на подводницата се заби в корабокруширалия лайнер.
— Кога стана това? — попита Пит.
— Преди три часа и половина.
— Тогава защо е това униние? Държите се така, сякаш няма никакъв изход. „Дийп Фадъм“ е запасен с достатъчно кислород в резервната си система, за да поддържа жизнените функции на тричленен екипаж в продължение на цяла седмица. Има достатъчно време, в което „Сафо I“ и „Сафо II“ да запоят поплавъците и да изпомпят водата.
— Не е толкова просто — каза Гън. — Разполагаме само с шест часа.
— Как стигна до това ограничение от шест часа?
— Оставих най-лошото за накрая. — Гън погледна свъсен Пит. — Ударът от падналия кран спука един запоен шев на корпуса на „Дийп Фадъм“. Дупчицата е малка колкото карфица, но огромното налягане при тази дълбочина вкарва вода в кабината със скорост петнайсет литра в минута. Цяло чудо е, че шевът не се е пръснал, та да огъне корпуса и да направи момчетата на пихтия. — Той посочи с глава часовника над компютърното табло. — Шест часа им остават, преди водата да залее кабината и да ги издави… А ние нищичко не можем да направим срещу това.
— Защо не опитаме да запушим дупката отвън с мокра стомана?
— Лесно е да се каже, но трудно да се изпълни. Ние просто не можем да стигнем дотам. Онази част от корпуса, където е пробитият шев, е притисната в стената на бака на „Титаник“. Адмиралът изпрати долу три подводници с надеждата обединената им сила да отмести „Дийп Фадъм“ дотолкова, че екипажите им да могат да стигнат до нея и да я поправят. Нищо не се получи.
Пит седна на един стол, взе молив и бележник и започна да прави някакви изчисления.
— „Сий Слъг“ е оборудвана с режещ инструмент. Ако опитаме да атакуваме дерика…
— Невъзможно — обезсърчен поклати глава Гън. — По време на тегленето ръката на манипулатора на „Сий Слъг“ се счупи. В момента подводницата е качена обратно на палубата на „Модок“ и момчетата от Военновъздушните сили казаха, че не е възможно да я поправят навреме. — Гън удари с юмрук по масата с морската карта. — Последната ни надежда беше в лебедката на „Бомбърджър“. Ако можехме да вържем въже за дерика, вероятно бихме успели да издърпаме и освободим подводницата.
— Точка по този въпрос — заяви Пит. — „Сий Слъг“ е единствената ни подводница, която е оборудвана със свръхмощна манипулаторна ръка, и без нея няма начин да направим скачване с въже.
Гън уморено разтърка очи.
— След хилядите часове, отдадени на проектирането и изграждането на възможно всякакъв вид аварийна система за безопасност, след обмислянето на сбити спешни процедури при непредвидени ситуации да възникне неочакваното и да ни удари под пояса с нещастен случай извън рамките на вероятността, един на милион, който компютрите не отчетоха.
— Компютрите вършат работа в зависимост от подадените им данни — каза Пит.
Той отиде до радиоприемника и издърпа микрофона от ръката на Дръмър.
— „Дийп Фадъм“, тук Пит. Край.
— Приятно ми е отново да чуя бодрия ти глас — долетя по високоговорителя гласът на Мъркър, толкова спокоен, сякаш говореше по телефона, излегнат на леглото си у дома. — Що не прескочиш насам като четвърти за бридж?
— Не си падам по тази игра — отвърна с делови тон Пит. — Колко време остава, докато водата стигне до акумулаторите?
— Със скоростта, с която се покачва, някъде между петнайсет и двайсет минути.