— Няма друг начин — отвърна безпомощно Гън. — Просто няма друг начин.
Мъркър бе загубил всякаква представа за време. Гледаше светещия циферблат на часовника си, но погледът му не можеше да се съсредоточи в цифрите. Колко ли време бе минало, откакто дерик-кранът падна върху поплавъците им, запита се той — пет часа… десет… вчера ли беше? Чувстваше съзнанието си лениво и объркано. Той беше в състояние само да седи, без да помръдва мускул, и да диша повърхностно и бавно с мисълта, че всяко поемане на дъх му отнема частица живот. По едно време долови движение. Пресегна се и докосна Киъл и Чавез в тъмнината, но от тяхна страна не дойде ни звук, ни ответ; и двамата бяха изпаднали в летаргичен унес.
След малко пак го долови — съвсем леко, но осезаемо движение на нещо, което беше не там, където би трябвало да бъде. Съзнанието му се размърда тежко, сякаш бе потопено в сироп. Но най-сетне той го зърна. Освен безмилостното покачване на водата в наводнената кабина нямаше никаква промяна, никакъв признак на физическо движение — просто ъгълът на светлинния лъч от „Сафо II“, който нахлуваше през предните илюминатори, помръкна.
Мъркър скочи от леглото във водата — тя вече стигаше до гърдите му — и като в кошмарен сън закрачи мъчително към горните предни илюминатори, за да погледне в дълбините навън.
Изведнъж скованите му сетива бяха обзети от страх, какъвто му бе непознат дотогава. Очите му се разшириха и изцъклиха, ръцете му се свиха в юмруци от безсилие и отчаяние.
— О, боже! — извика силно той. — Те ни изоставят. Отписаха ни.
Сандекър загаси огромната си пура, която току-що бе запалил, и продължи да крачи по палубата. Радистът вдигна ръка и адмиралът се обърна в крачка и се приближи зад гърба му.
— Съобщение от „Сафо I“, сър — каза Кърли. — Приключила е с разполагането на зарядите.
— Предай й да се насочи към повърхността с максималната скорост, с която могат да я изкачат поплавъците й. Колкото по-високо се издигне, толкова по-малко ще бъде налягането върху корпуса й, когато се взривят експлозивите. — Адмиралът се извъртя и застана с лице към Пит, който не изпускаше от поглед четирите монитора, чиито камери и прожектори бяха монтирани на стратегически места около надстройката на „Титаник“. — Какво е положението?
— Дотук добро — отвърна Пит. — Ако уплътненията с мократа стомана издържат на сътресенията, имаме изгледи за успех.
Сандекър се загледа в цветните изображения и сбърчи чело, когато забеляза големите струи от мехури, които излизаха от пробития корпус на лайнера.
— Той губи много въздух — отбеляза адмиралът.
— Това е излишното налягане, което изтича от аварийните вентили — поясни бездушно Пит. — Ние превключваме от електролитните помпи обратно към компресорите, за да вкараме колкото се може повече допълнителен въздух в горните помещения. — Той млъкна, за да настрои изображението, после продължи: — Компресорите на „Каприкорн“ подават по двеста и осемдесет кубически метра въздух на час, така че няма да отнеме много време, докато се повиши налягането в корпуса с още четири килограма на сантиметър, което е напълно достатъчно, за да гръмнат аварийните вентили.
Дръмър се отдели от компютрите и бавно се приближи до тях, отметна поредица от цифри върху един бележник и рече:
— Доколкото приблизително успяхме да изчислим, деветдесет процента от корабните помещения не са наводнени. Главният проблем, както аз го виждам, е, че имаме по-голяма подемна сила от необходимата според компютрите. Ако и когато всмукването отслабне, параходът ще литне нагоре като хвърчило.
— „Сий Слъг“ току-що постави последния си заряд — съобщи Кърли.
— Кажи им да направят една обиколка около „Дийп Фадъм“, преди да тръгнат към повърхността — нареди Пит — и да опитат да влязат във визуална връзка с Мъркър и екипажа му.
— Остават единайсет минути — оповести Джордино.
— Какво, по дяволите, задържа още „Сафо II“? — попита Сандекър, без да се обръща конкретно към някого.
Пит вдигна поглед към Спенсър в другия край на помещението.
— Зарядите готови ли са за възпламеняване?
Спенсър кимна.
— Всяка редица е нагласена на различна предварителна честота. Трябва само да завъртим шайбата и те ще се задействат в съответната последователност.
— На какво да се обзаложим, че ще видим първо — носът или кърмата?