— В случая няма спор. Носът е забит с шест метра по-дълбоко в утайката отколкото руля. Аз разчитам на кърмата да се освободи, а после, като използва действието си на лост, да издърпа останалата част на кила. Той би трябвало да се издигне почти под същия ъгъл, под който е потънал — при условие че бъде благосклонен изобщо да се издигне.
— Сложен е и последният заряд — провлачено обяви Кърли. — „Сафо II“ е на път да се измъква.
— Някакви вести от „Сий Слъг“?
— Тя съобщи, че не е направила никаква визуална връзка с екипажа на „Дийп Фадъм“.
— Добре, предай й да се изпарява по-бързо към повърхността — каза Пит. — След девет минути възпламеняваме първата редица от експлозиви.
— Те са мъртви! — неочаквано изкрещя Дръмър с пресекващ глас. — Ние закъсняхме, всички са мъртви.
Пит направи две крачки и сграбчи Дръмър за раменете.
— Без истерии! Последното нещо, от което се нуждаем, е прибързани преценки.
Дръмър отпусна рамене, лицето му побледня и се вкамени от ужас. После той бавно кимна и тръгна с несигурна крачка към компютърното табло.
— Водата трябва да е вече на няколко педи от тавана на подводницата — обади се Джордино. Гласът му прозвуча с половин октава по-високо от нормалния му тон.
— Ако песимизмът се мереше с килограми, досега, момчета, да сте станали милионери — отбеляза сухо Пит.
— „Сафо I“ е стигнала до безопасната зона хиляда и осемстотин метра. — Съобщението дойде от оператора на хидролокатора.
— Една долу, остават още две — измърмори Сандекър.
Вече нямаше какво друго да правят, освен да чакат и останалите подводници да се издигнат над опасното ниво на приближаващите се ударни вълни. Изминаха осем минути, осем безкрайни минути, в които от челата на всички мъже закапа пот.
— „Сафо I“ и „Сий Слъг“ вече приближават безопасната зона.
— Какво е морето и времето? — поинтересува се Пит.
— Мъртво вълнение метър и двайсет, ясно небе, скорост на вятъра от североизток пет възела — отговори Фаркуър, метеорологът. — По-благоприятни условия от тези, здраве му кажи.
Известно време никой не проговори. После Пит се обади.
— Е, господа, часът настъпи. — Гласът му беше равен и спокоен, нито тонът, нито държането му издаваха загриженост. — Хайде, Спенсър, брой в обратен ред.
Спенсър започна да брои с ритмичността на часовник.
— Четиридесет секунди… петнадесет секунди… пет секунди… сигнално излъчване… старт. — После непоколебимо продължи направо към следващия ред на възпламеняване. — Осем секунди… четири секунди… сигнално излъчване… старт.
Всички се струпаха около телевизионните монитори и оператора на хидролокатора — единствената им връзка за момента с морското дъно. Първата експлозия причини само леко потреперване на палубите на „Каприкорн“ и силата на звука достигна до слуха им като далечна гръмотевица. Натрупаното им безпокойство можеше да се разреже с нож. Всеки поглед беше насочен право напред към мониторите, към трепкащите линии, които изкривяваха изображенията, когато зарядите експлодираха. Възбудени, напрегнати, вцепенени, с израз на мъже в очакване, които се боят от най-лошото, но се надяват на най-доброто, те стояха неподвижно, докато Спенсър продължаваше монотонното си обратно броене.
Разтрисането на палубата се почувства по-осезаемо, когато една ударна вълна, последвана от друга, се разби на повърхността на океана. После изведнъж всички монитори започнаха да примигват като калейдоскоп от смесена светлина и накрая потъмняха.
— По дяволите! — смотолеви Сандекър. — Загубихме картината.
— Вероятно сътресенията са разхлабили главния съединител на релето — предположи Гън.
Вниманието им мигом се насочи към екрана на хидролокатора, но малцина можеха да го наблюдават — операторът почти се бе залепил за стъклото и главата му го закриваше. Най-сетне Спенсър се изправи. Пое дълбоко дъх, извади носна кърпа от джоба на панталона и избърса лицето и врата си.
— Това е всичко, което параходът ни писа — съобщи той. — Няма нищо повече.
— Все още не е помръднал — обади се операторът на хидролокатора. — Големият Т още не е помръднал.
— Хайде, миличък! — примоли се Джордино. — Надигни си огромния задник!
— О, боже, мили боже — смотолеви Дръмър. — Всмукателните сили продължават да го задържат на дъното.