— Не още, WFO 180, но ще продължа опитите.
Когато Марк пристигна, Аспирина все още бе там. Едва ли би могъл да си представи, че Марк току-що бе разговарял с директора на ФБР. Аспирина се бе срещал с четирима директори, но само на коктейли и никой от тях не би си спомнил името му.
— Край на тревогата, а, синко?
— Да — излъга Марк. — Стамс или Колвърт да са се обаждали? — Опита се гласът му да звучи спокойно.
— Не, трябва да са се замотали някъде. Не се притеснявай. Агънцата сами ще намерят пътя към кошарата.
Марк не се притесняваше. Отиде в кабинета си и позвъни на Поли. Тя не бе успяла да се свърже с двамата агенти. По първи канал се чувало само бръмчене. Андрюз позвъни на Норма Стамс. Отново никакви новини. Мисис Стамс попита дали не се е случило нещо.
— Не, нищо. — Нова лъжа. Дали не прозвуча прекалено безгрижно? — Просто не можем да открием в кой бар се е отбил.
Тя се засмя, но знаеше, че Ник рядко влиза в барове.
Марк позвъни на Колвърт, отново никакъв отговор. Чувстваше, че нещо не е наред. Но какво точно, не знаеше. Добре поне че директорът бе тук, а той знаеше всичко. Погледна часовника си: 11:15. Какво се бе случило тази вечер? И какво още щеше да се случи? 11:15. Какво трябваше да направи? По дяволите! Бе убедил едно красиво момиче да вечеря с него. Отново взе телефона. Поне тя трябва да е на сигурно място, у дома си.
— Ало.
— Здравей, Елизабет. Марк Андрюз е. Искрено съжалявам, че не успях да дойда. Случи се нещо, което е извън моя контрол.
Напрежението в гласа му бе очевидно.
— Не се притеснявай — весело отвърна тя. — Нали ме предупреди, че на теб не може да се разчита.
— Надявам се, че уговорката остава за друга вечер. Вероятно сутринта всичко ще бъде наред. Възможно е да се видим тогава.
— Сутринта? Ако имаш предвид болницата, утре не съм на работа.
Марк се поколеба. Бързо обмисли какво да каже.
— Ами, така може би е най-добре. Страхувам се, че новините са лоши. Казефикис и съседът му по легло бяха убити тази вечер. Полицията разследва случая, но нямаме за какво да се заловим.
— Убити? И двамата? Защо? Кой? Не са убили Казефикис без причина, нали? — Порой от думи. — Какво става, за бога? Не, не ми отговаряй. И без това няма да ми кажеш истината.
— Не бих си губил времето да те лъжа, Елизабет. Виж, днес вече го направих и ти дължа една голяма пържола за това, че ти провалих вечерта. Мога ли да ти се обадя тези дни?
— С удоволствие. Освен това убийството разваля апетита. Надявам се да заловите престъпниците. В „Уудро Уилсън“ се сблъскваме с последиците от насилието, но обикновено оставаме незасегнати от него.
— Зная. Съжалявам, че си забъркана в това. Лека нощ, красавице. Приятни сънища.
— И на теб, Марк. Ако ти остане време за сън.
Марк затвори телефона и върху него с цялата си тежест се стовариха събитията от изминалия ден. А сега какво? Не можеше да направи нищо преди осем и половина, освен да поддържа връзка по радиотелефона, докато се прибере у дома. Нямаше смисъл да стои тук и да гледа през прозореца, да се чувства безпомощен, съсипан, самотен. Отиде при Аспирина, каза му, че се прибира вкъщи и ще се обажда на всеки петнадесет минути, защото все още няма търпение да разговаря със Стамс и Колвърт. Аспирина дори не го погледна.
— Добре — отвърна той. Мисълта му бе заета изцяло с кръстословицата. Бе попълнил единадесет думи — сигурен белег, че вечерта е била спокойна.
Марк потегли по Пенсилвания авеню към апартамента си. На първото кръстовище турист, който не знаеше, че има предимство, блокираше движението. „По дяволите!“, изруга Марк. Вашингтон бе пълен с кръстовища с кръгово движение, а те бяха толкова досадни. Когато майор Пиер Л’Енфан планирал град, наподобяващ паяжина, с улици и булеварди, които се разклоняват ветрилообразно от центъра към периферията на града, автомобилът все още не е бил изобретен. По-късно градските архитекти помирили геометрията с географията и въвели кръгово движение на много от кръстовищата. Гостите на Вашингтон, които не бяха овладели майсторството на измъкването отдясно, започваха да се въртят в кръг по-дълго, отколкото са предвиждали първоначално. Накрая Марк излезе от кръговото движение и продължи по Пенсилвания авеню. Караше бавно към дома си. Мислите му бяха мрачни и неспокойни. Включи радиото, за да чуе среднощните новини; трябваше да се разсее. Нямаше нищо интересно и гласът на говорителя звучеше доста отегчено: президентът дал пресконференция, посветена на законопроекта за контрол върху оръжията, положението в Южна Африка се влошавало… Следваха местните новини: на „Джордж Вашингтон“ станала катастрофа и две коли били извадени от реката с кран, под светлината на прожектори. Едната била черен линкълн, другата — син форд, съобщили очевидците, съпрузи от Джексънвил, прекарващи отпуската си във Вашингтон. Засега нямало повече подробности.