— Разговорът ми с президента засили подозренията ми, че връзката между десети март и сенатора е законопроектът за контрол върху оръжията. Председателят на законодателната комисия, която го подготви, също бе там — сенаторът Бей. Той все още е в списъка. Провери какво е отношението на членовете на комисията към законопроекта, но не забравяй и за Пиърсън и Пърси от комисията по външната политика. — Замълча за момент. — Остават ни само три дни. Възнамерявам да се придържам към първоначалния план и да оставя нещата да се развиват както в момента. Все още мога да променя програмата на президента в последната минута. Имаш ли какво да добавиш, Марк?
— Не, сър.
— Какви са плановете ти?
— Ще се срещна с административните директори на двете комисии. Може да ми се изясни как да подходя към проблема и какво да търся.
— Добре. Проучи ги внимателно. Може да съм пропуснал нещо.
— Да, сър.
— Специалистите ни по дактилоскопия работят денонощно върху отпечатъците от двайсет и осемте банкноти. В момента търсят единствено отпечатъците на мисис Казефикис. Така ще разберем кои банкноти е пипал нашият човек. Досега са открили над хиляда отпечатъка, но нито един от тях не е на мисис Казефикис. Ще те уведомя веднага щом науча нещо. За днес стига толкова, и двамата сме уморени. Няма нужда да идваш утре в седем сутринта — директорът погледна часовника си, — тоест днес. Ще се срещнем в сряда в седем. Бъди точен, защото тогава ще разполагаме само с един ден.
Марк знаеше, че това е покана да си тръгне, но искаше да каже още нещо. Директорът го погледна и разбра веднага.
— Недей, Марк. Прибери се вкъщи и си почини. Аз съм един уморен стар човек, но бих желал в четвъртък вечерта да видя тези копелета зад решетките. За твое добро се моля Декстър да не е замесен. Но бъди нащрек, Марк. Любовта може да е сляпа, но да се надяваме, че не е глуха и глупава.
„Много голям човек“, помисли си Марк.
— Благодаря ви, сър. Ще се срещнем в сряда сутринта.
Марк изкара безшумно колата си от гаража на ФБР. Беше изтощен. От Безименния нямаше и следа. Погледна в огледалото за обратно виждане. Следеше го син форд, този път, без да се крие. Как може да бъде сигурен на чия страна са те? След три дни можеше да разбере. След седмица вече щеше да знае всичко или нищо. Дали тогава президентът щеше да бъде жив?
Саймън, който още дежуреше на входа, се ухили весело.
— Успя ли, човече?
— Не съвсем — отвърна Марк.
— Ако си отчаян, мога да повикам сестра си.
Марк се опита да се засмее.
— Щедро предложение, но не днес, Саймън.
Подхвърли му ключовете за колата и се насочи към асансьора. Влезе в апартамента си, заключи, пусна резето и отиде в спалнята. Съблече ризата и свали вратовръзката, взе телефона и бавно набра седемте цифри. Отвърна му нежен глас.
— Още ли си будна?
— Да.
— Обичам те.
Марк затвори телефона и заспа.
8:04
Телефонът звънеше, но Марк все още спеше дълбоко. Продължаваше да звъни. Накрая се събуди и погледна часовника: 8:05. По дяволите, сигурно директорът го търси. Не, тази сутрин нямат среща, нали така се бяха разбрали? Грабна слушалката.
— Буден ли си?
— Да.
— И аз те обичам.
От другата страна се чу изщракване. Добро начало на деня, макар че ако Елизабет знаеше, че ще го посвети на проучване на баща й… А директорът почти сигурно проучваше нея.
Марк стоя под студения душ, докато се разсъни напълно. Когато го събудеха внезапно, винаги му се искаше да си доспи. „Другата седмица“, обеща си той. Другата седмица — тогава трябваше да свърши страшно много неща. Погледна часовника: 8:25. Включи телевизора, за да провери дали не е пропуснал нещо важно по света. Самият той можеше да разкаже история, която да накара Уолтър Кронкайт да падне от стола си в Си Би Ес. Какво говореше този…?
… и сега едно от най-големите постижения на човечеството. Първите снимки на планетата Юпитер, направени от американски космически апарат. Хронология на създаването му, но първо едно съобщение от „Джел-О“ — специална храна за специални деца.
Марк се разсмя и изключи телевизора. Юпитер и „Джел-О“ можеха да почакат до следващата седмица.
Тъй като вече закъсняваше, реши да вземе метрото от станция „Уотърфрант“, която бе съвсем близо до дома му. Ако бе станал рано и бе шофирал по пустите улици, щеше да бъде съвсем друго, но сега, в осем и половина, целият път бе изпълнен от гъста върволица коли. Метрото във Вашингтон бе достигнало центъра през хиляда деветстотин седемдесет и шеста. През осемдесета повечето от отдалечените станции вече бяха завършени.