Входът бе означен с бронзов пилон, увенчан със светещо „М“. Марк стъпи на ескалатора, който го пое от улицата и го свали на междинното ниво. Тунелообразната станция му напомняше за римска баня, сива и мрачна, със сводест таван с шестоъгълни елементи. Шейсет цента. Цената на билета в час пик. А трябваше да направи и смяна. Седемдесет и пет цента. Марк порови в джобовете си за дребни. В нито един автобус или влак на метрото във Вашингтон не връщат ресто, защото шофьорите или контрольорите са лесна плячка за обирджиите. „Да не забравя да се запася с десетачета, когато отида в Бюрото“, помисли си той, когато стъпи на друг ескалатор и слезе на перона. В най-натовареното време, от шест и половина до девет сутринта, влаковете пристигаха на всеки пет минути. Светлините по платформата започнаха да мигат — знак, че влакът пристига. Вратите се отвориха автоматично. Марк се присъедини към тълпата в ярко осветения вагон и пет минути по-късно чу по уредбата да обявяват „Гелъри плейс“. Слезе и зачака влака от червената линия. Зелената линия му вършеше добра работа сутрин, когато отиваше във Вашингтонското бюро, но за да стигне до Капитолия, трябваше да направи смяна. След още четири минути слезе на обляната от светлина „Юниън стейшън“ — оживения команден пост за автобуси, влакове и метро във всички посоки на Вашингтон и извън него. Той функционираше по-добре, отколкото бяха предричали критиците му през седемдесет и седма. „Дирксен билдинг“ — административната сграда на Сената се намираше три преки по-надолу по Първа улица, на ъгъла с „Конститюшън“. „Пътуването бе бързо и безпроблемно“, помисли си Марк, когато излезе на Конститюшън авеню. „Защо ли въобще използвам кола?“
Мина покрай двама служители от охраната на Капитолия, които проверяваха куфарчетата и чантите на входа и повика асансьора.
— Четвърти, ако обичате — каза на момчето, което го обслужваше.
Заседанието на комисията по външната политика щеше да започне след броени минути. Марк извади от джоба на сакото си списъка на „Днешната дейност на Камарата на представителите“, който бе откъснал от „Вашингтон Поуст“. „Външна политика: 9:30. Открито. Разисквания по въпросите на американската политика към Общия пазар, с участието на представители на правителството; 4229“. Докато вървеше по коридора, видя сенатора Франк Чърч от Айдахо да влиза в зала 4229 и го последва.
Чърч, който бе станал известен през седемдесет и пета, когато оглави сенатската комисия по правителствените операции, свързани с разузнаването, през седемдесет и шеста бе направил безуспешен опит да измести Джими Картър като кандидат на демократите. Оттеглянето на Майк Менсфилд през седемдесет и шеста и на Джон Спаркман през седемдесет и осма бе позволило на Чърч да се издигне до председателството на влиятелната комисия по външна политика. Елегантният, висок над един и осемдесет сенатор си бе спечелил славата на интелигентен и уравновесен човек, чиято пищна риторика прикрива остър ум.
Ламперията в залата бе от светло дърво, в тон със зеления мрамор на цокъла. В единия край, на подиум, който се издигаше на около трийсет сантиметра, бе разположена полукръгла маса от същото светло дърво. Петнайсет стола в жълто-кафяво. Само десет от тях бяха заети. Сенаторът Чърч седна на мястото си, но тълпата от секретари, журналисти и административни служители продължи да кръжи около тях. На стената зад сенаторите бяха окачени две големи карти — едната на света, другата на Европа. Зад бюро непосредствено до масата на сенаторите седеше машинописка, готова да запише дословно предстоящите дебати. Отпред бяха местата за експертите, които щяха да бъдат изслушвани.
По-голямата част от залата бе изпълнена със столове за гостите и повечето бяха заети. Над всичко това доминираше маслен портрет на Джордж Вашингтон. „Трябва да е прекарал последните десет години от живота си, позирайки на художници“, помисли си Марк.
Сенаторът Чърч прошепна нещо на един от помощниците си и призова с чукчето за тишина.
— Преди да започнем — каза той, — бих желал да уведомя членовете на Сената и журналистите за една промяна в програмата. Днес и утре ще изслушаме позицията на Държавния департамент относно европейския Общ пазар. Сетне ще отложим разискванията до следващата седмица, така че комисията да може да съсредоточи вниманието си върху неотложния и противоречив въпрос за оръжейните доставки в Африка.