Всеки в залата вече си бе намерил място и представителите на правителството преглеждаха бележките си. Едно лято, докато учеше в колежа, Марк бе работил в Капитолия, но въпреки това изпита раздразнение от малкия брой сенатори, които присъстваха на подобни обсъждания. Тъй като всеки сенатор бе член на три или повече комисии и безброй специални или подкомисии, те бяха принудени да се специализират и по въпроси извън своята компетентност, да се доверяват на опита на свои колеги или членове от екипа си. Така че не бяха редки случаите, когато на подобни заседания присъстваха трима или двама или дори само един сенатор.
Предмет на разискванията бе проектозаконът за разпускане на Организацията на северноатлантическия пакт. В края на десетилетието комунистите бяха дошли на власт последователно в Португалия и Испания. НАТО изгуби базите си в Испания. Крал Хуан Карлос живееше в изгнание в Англия. НАТО бе подготвена за идване на власт на комунистите в Португалия, но когато в Италия, на хълма Квиринал, се настани правителство на Народния фронт, положението стана неудържимо. Ватиканът се довери на отдавна изпитани методи и се заключи зад портите си. Под натиска на американските католици правителството на Съединените щати спря финансовата си подкрепа за новото италианско правителство. В отговор италианците закриха натовските бази на своя територия.
Смяташе се, че икономическите сътресения при италианския колапс са повлияли на изборите във Франция през осемдесет и първа, спечелени от Митеран и социалистите с подкрепата на комунистите. По-крайните форми на социализъм бяха отхвърлени от Холандия и от някои от скандинавските страни. Германците бяха щастливи със своята социалдемокрация. През осемдесет и втора сенаторът Пиърсън заяви, че единственият верен съюзник на Америка в НАТО е Великобритания, където консервативното правителство изненадващо бе спечелило общите избори през февруари същата година.
Британският външен министър Едуард Хийт се бе обявил твърдо против разформироването на НАТО. Подобен ход щеше да отдели Великобритания от съюза й със Съединените щати и да я обвърже единствено с ЕИО, в седем от чиито петнайсет страни членки управляваха комунисти или социалисти.
Сенаторът Пиърсън удари по масата:
— Трябва най-задълбочено да обсъдим британската позиция и да не се интересуваме само от бързи стратегически успехи.
След като в продължение на цял час слуша как Чърч и Пиърсън разпитват служителите на Държавния департамент за политическата ситуация в Испания, Марк се измъкна и отиде в канцеларията на комисията по външната политика. Секретарката го уведоми, че Лестър Кенък, административният директор на комисията, в момента отсъства. Марк му бе телефонирал вчера и се бе представил за студент, който събира материал за дипломната си работа.
— Някой друг може ли да ми даде информация за комисията?
— Ще проверя дали Майкъл Брадли е в състояние да ви помогне.
Тя вдигна слушалката и след няколко минути от една от задните стаи се появи висок мъж с очила.
— С какво мога да ви бъда полезен?
Марк обясни, че би желал да види как работят някои членове на комисията, особено Пърси. Брадли се усмихна търпеливо.
— Няма проблем — отвърна той. — Елате утре следобед или в четвъртък на дебатите върху оръжейните сделки с Африка. Гарантирам ви, че сенаторът Пърси ще присъства. И ще откриете, че темата е далеч по-интересна от тази за Общия пазар. Всъщност заседанието ще бъде закрито. Но съм сигурен, че ако дойдете и разговаряте с мистър Кенък, той ще уреди да присъствате.
— Много ви благодаря. Случайно да знаете дали Пърси и Пиърсън са присъствали на заседанията на двайсет и четвърти февруари или миналия четвъртък?
Брадли повдигна вежди:
— Нямам представа. Кенък може би знае.
Марк му благодари.
— А, още нещо. Можете ли да ми дадете пропуск за галерията на Сената?
Секретарката подпечата един пропуск и написа името му. Марк тръгна към асансьора. „Оръжейни сделки; Африка“, помисли си той. „Четвъртък е прекалено късно. По дяволите! Как да разбера защо някой от тях се опитва да убие Кенеди? Може да е свързано с армията или с расизма. Това няма смисъл. Въпросът е не «защо», а «кой».“ Докато вървеше, Марк едва не се сблъска с един от прислужниците в Сената, който тичаше по коридора, стиснал някакъв пакет в ръце. Конгресът разполагаше с училище за момчета и момичета от цялата страна, които работеха като „катерички“ в Капитолия. Бяха облечени в бели ризи и тъмносини костюми и винаги създаваха впечатлението на много заети. Марк спря в последния момент и момчето профуча покрай него.