— Днес, десет години по-късно, като забравяме факта, че покойният сенатор Стенис бе тежко ранен през седемдесет и трета, че само преди десет месеца посланикът на Зимбабве бе застрелян на една от вашингтонските улици, че на всеки две минути някой в Америка бива ранен или убит от куршум, ние все още нямаме ефикасен закон за контрол върху оръжията. Какво чакаме? — Бей направи ефектна пауза. — Американският народ приветства законопроекта за контрол върху оръжията. Всяко проучване на общественото мнение свидетелства за това и така е от десетилетие насам. Защо позволяваме на Националната оръжейна асоциация да ни манипулира, да ни убеждава, че те и техните доводи са необорими, докато всъщност те са безсъдържателни? Къде е способността ни да премислим всички варианти и да спрем насилието в нашето общество?
Марк заедно с мнозина от присъстващите бе учуден от пламенното изказване. От вестниците бе добил представа за Бей като за политик втора категория, макар и да бе ключова фигура в няколко конституционни дебата и противник на двама от членовете на Върховния съд, назначени от Никсън: Хейнсъурт и Карсуел.
Тъни се усмихваше.
Сенаторът Дънкън, изискан и изтънчен мъж, поиска думата.
— Ще ми отстъпи ли думата уважаемият сенатор от Индиана?
Бей кимна на председателстващия.
Дънкън се обърна към колегите си с тих, но твърд глас.
— Този законопроект напълно отрича правото на самозащита. Според него единственото законно основание за притежаването на пистолет, пушка или карабина е за спортни цели. Но бих желал да помоля многоуважаемите си колеги от щатите с предимно градско население да обмислят за момент — само за момент — състоянието на едно фермерско семейство в Айова или в Аляска, което се нуждае от оръжие, за да се защити. Не за спорт, а за самозащита. Според мен те имат право да притежават оръжие. В града, както и на село, сме изправени пред един и същ проблем — нарастващото беззаконие. Това е същината на проблема — беззаконието — а не количеството на притежаваното оръжие. Естествено, нарастващото беззаконие означава повече престъпления, извършени с оръжие. Но не оръжието извършва престъпленията, а хората. Ако искаме да се борим с престъпността, трябва да проучим главните причини, вместо да се опитваме да изземем оръжието от хора, които биха го използвали съвсем законно. Ще използвам един цитат: „Ако пистолетите бъдат поставени извън закона, само хората извън закона ще имат пистолети“.
Сенаторът Торнтън от Масачузетс, висок и слаб, с лъскава черна коса, когото Марк си спомни от ресторанта на мисис Смит, току-що бе започнал да обяснява съгласието си с възгледите на сенаторите Декстър и Дънкън, когато шест лампи около цифрите на часовника светнаха. Звънецът иззвъня шест пъти, за да покаже, че сутрешното заседание е завършило. От дванайсет до два бе време за внасяне на петиции и изложения, доклад на постоянни и временни комисии, представяне на законопроекти и резолюции.
Хаякава погледна часовника си.
— Извинете ме, сенатор Торнтън, но вече е обяд и след края на сутрешното заседание някои от нас трябва да вземат участие в дебатите върху законопроекта „Чисто небе“, които ще се проведат следобед. Защо не се съберем отново в два и половина? Онези от нас, които успеят да се измъкнат навреме от дебатите, ще се срещнат тук, за да обсъдят законопроекта за контрол върху оръжията. Разискванията трябва да протекат колкото се може по-бързо, тъй като не сме изгубили надежда законопроектът да бъде гласуван на следващото заседание.