— А отдясно, дами и господа, се намира Капитолият на Съединените щати. Първият камък на старата сграда е положен през хиляда седемстотин деветдесет и трета година. Британците я изгорили на двайсет и четвърти август хиляда осемстотин и четиринадесета…
„А един сенатор я осквернил на десети март хиляда деветстотин осемдесет и трета“, тихичко добави Марк, когато автобусът потегли. Налегна го мрачно предчувствие: това наистина ще се случи, не можем да го предотвратим. Цезар приближава Капитолия… Кръв по стъпалата.
С усилие на волята погледна записките си. Бей, Бърд, Декстър, Дънкън, Торнтън. Разполагаше с два дни, за да превърне петицата в единица. Заговорникът, когото търсеше, бе Касий, а не Брут. Бей, Бърд, Декстър, Дънкън, Торнтън. Къде ли са били на двадесет и четвърти февруари по обяд? Ако знаеше отговора, щеше да посочи четиримата невинни, както и безумеца, заговорничещ срещу президента. „Дори да открием кой стои зад всичко това — помисли си той, като стана и изчисти тревата от панталона си — как ще спрем убиеца? Очевидно сенаторът няма да го убие собственоръчно. Трябва да държим президента настрана от Капитолия. Директорът сигурно има план; не може да позволи да се стигне дотам.“ Марк затвори бележника си и се отправи към метрото.
Прибра се вкъщи, взе колата си и подкара бавно към „Уудро Уилсън“. Погледна в огледалото за обратно виждане. Днес го следеше друга кола, черен буик. „Някой отново се грижи за мен.“ Пристигна пред болницата в 16:45, но Елизабет все още не беше свършила, така че Марк се върна в колата и заслуша вечерните новини. Водещата тема бе земетресение във Филипините, убило сто и двайсет души. Президентът Кенеди изразил увереност в подкрепата на законопроекта за контрол върху оръжията. Индексът Дау Джонс се покачил с три пункта и достигнал 121. „Янките“ разбили „Хитреците“ в контролен мач, какво друго?
Елизабет излезе от болницата с унило изражение и седна до него.
— Какво да кажа за снощи? — попита Марк.
— Нищо. Сякаш четох книга, чиято последна глава е откъсната. Кой я откъсна, Марк?
— Може би сега нося последната глава — отвърна той, за да избегне отговора.
— Благодаря, но едва ли скоро ще имам настроение за подобна любовна история. След последната сънувам кошмари.
Елизабет замълча и Марк едва ли можеше да я накара да проговори. Зави надясно по „Индипендънс“ и спря в една от страничните улици. Пред тях се откриха мемориалът на Джеферсън и залезът.
— Случилото се снощи ли е причината? — попита Марк.
— Донякъде. Почувствах се адски глупаво, когато си отиде просто така. Сигурно няма да ми кажеш какво се е случило.
— Не мога да ти кажа — смутено отвърна той. — Но повярвай ми, няма нищо общо с теб. Най-малкото, това е почти… — Внезапно замълча.
Никога не излагай Бюрото!
— „Най-малкото, това е почти“ какво? Почти истина? Защо това обаждане бе толкова важно?
— Да престанем с това и да отидем да вечеряме.
Елизабет не отговори.
Марк отново запали колата. Две коли потеглиха едновременно с него. „Днес се подсигуряват. Или може би някой от тях просто търси къде да паркира.“ Погледна Елизабет, за да провери дали и тя ги е забелязала. Не, само той можеше да гледа в огледалото за обратно виждане. Спря пред малък и уютен японски ресторант на Уисконсин авеню. Не можеше да я отведе в дома й, където проклетото Бюро ги подслушваше. Сервитьорът азиатец умело наряза тлъстите скариди и ги опече на металната плоча по средата на масата им. Когато някоя скарида станеше готова, той я подхвърляше в чиниите им. Бе им поднесъл малки изящни купи със сосове, в които да топят хапките. Елизабет се оживи под въздействието на топлото саке.
— Съжалявам, че реагирах толкова остро. Много ми се събра напоследък.
— Искаш ли да ми разкажеш?
— Не мога, боя се, че не мога. Лично е и баща ми ме помоли все още да не го обсъждам с никого.
Марк замръзна.
— Не можеш ли да ми кажеш?
— Не, трябва да проявиш търпение.
Отидоха на автокино и седяха в приятния полумрак хванати за ръце. Марк усети, че тя не иска да я докосва, а и той нямаше настроение да го прави. И двамата се безпокояха за един и същи човек, но по различни причини — или може би поради една и съща? А как ли би реагирала, ако разбереше, че той проучва баща й от деня, в който се бяха срещнали? Може би тя знаеше. Но, по дяволите, защо не може просто да й се довери? Марк не следеше внимателно филма и когато свърши, той я отведе в дома й и си тръгна веднага.