Марк също бе събуден от телефона. Само че не се обаждаше Безименния, а Елизабет. Искаше да го види спешно. Уговориха си среща за осем часа във фоайето на „Мейфлауър“. Там определено никой нямаше да го познае, но се почуди защо Елизабет бе избрала точно това място.
Марк свали халата и влезе в банята.
По същото време и сенаторът говореше по телефона. Не му се бе обадил нито Безименния, нито Елизабет, а председателят, за да му определи среща в „Шератон“ в Силвър Спринг. Сенаторът се съгласи, затвори телефона и закрачи замислен из стаята.
— Кафе за трима, мисис Макгрегър. И двамата ли са тук? — попита директорът, когато мина покрай нея.
— Да, сър.
Мисис Макгрегър изглеждаше много елегантна в новия си тюркоазен костюм, но директорът не го забеляза. Влезе в кабинета си.
— Добро утро, Мат. Добро утро, Марк. — Кога да пусне бомбата? Реши първо да изслуша Андрюз. — Добре, кажи какво откри.
— Мисля, че стеснихме кръга до петима сенатори, сър — Бей от Индиана, Бърд от Западна Вирджиния, Декстър от Кънектикът, Дънкън от Южна Каролина и Торнтън от Масачузетс. Общото между тях е несъгласието им със законопроекта за контрол върху оръжията, който, както знаете, сър, вероятно ще бъде приет на десети март. Единственият начин да го провалят, е убийството на президента.
— Според мен това със сигурност ще доведе до гласуването на закона — отбеляза Матю Роджърс.
— Кажи го на двамата Кенеди, на Мартин Лутър Кинг и на Джордж Уолъс, и виж какво ще ти отвърнат — намеси се директорът. — Продължавай, Марк.
Марк обобщи наученото от Ликам и Стампузис за всеки от сенаторите и обясни защо е задраскал двама от списъка — Пиърсън и Пърси.
— Това е всичко, сър, като се има предвид, че работим по обратния метод и вървим по задънена улица. Боря се с привидения.
Директорът кимна и зачака.
Марк продължи:
— Щях да прекарам деня в опити да ги чуя в Сената. Надявам се да открия сигурен начин да разбера къде са обядвали на двайсет и четвърти февруари, като изключвам възможността да ги попитам направо.
— Стой настрана от тях. В противен случай ще ги накараш да се откажат от намеренията си. А сега, Марк, трябва да те предупредя, че новините не са добри, така че се настани удобно и се приготви да чуеш най-лошото. Смятаме, че нашият човек е Декстър — каза директорът.
Марк замръзна.
— Защо, сър? — успя да каже той.
— Моите хора провериха „Джорджтаун Ин“ доста дискретно. Не очаквахме да открием каквото и да било. Разпитахме всички служители от дневната смяна и не научихме нищо. Рано тази сутрин, за всеки случай, разпитахме и нощната смяна. Оказа се, че един от нощните портиери, който е почивал през деня, разбира се, е сигурен, че е видял сенатора Декстър да крачи забързано по една съседна на хотела улица. Това е станало на двайсет и четвърти февруари в два и половина следобед.
Марк бе смаян.
— Откъде знае, че е бил Декстър?
— Човекът е роден и израсъл в Уилтън, Кънектикът, и го познава по физиономия. Боя се, че има още нещо. Придружавала го е млада жена, чието описание съвпада с това на дъщеря му.
— Това не е доказателство — възрази Марк. — Това са косвени улики.
— Може би — отвърна директорът, — но за сенатора Декстър това е едно нещастно съвпадение. Не забравяй връзката му с оръжейния бизнес. Приемането на законопроекта няма да се отрази добре на финансите му. Всъщност според нашите проучвания той ще загуби цяло състояние. Така че разполагаме и с мотив.
— Но, сър — настоя Марк, увлечен от необходимостта да защити Елизабет, — наистина ли смятате, че един сенатор може да организира заговор за убийството на президента само за да спаси една от своите компании? Той разполага с множество не толкова драстични начини да спре закона. Може да го забави в комисията или да създаде обструкции…
— Той вече се опита, но не успя, Марк — прекъсна го Матю Роджърс.
— Останалите четирима сенатори могат да имат далеч по-силни мотиви, за които не знаем. Не е задължително да е Декстър — продължи Марк, но гласът му не звучеше убедително.
— Марк, разбирам какво искаш да кажеш. Прав си. При обикновени обстоятелства бих се съгласил, че тезата ми звучи невероятно. Но трябва да се задоволим с уликите, които вече имаме, дори и да са оскъдни и косвени. Има и нещо друго. В нощта на трети март, когато бяха убити Казефикис и пощальонът, името на доктор Декстър не е било отбелязано в дневника за дежурствата. Работното й време е свършило в пет часа, но поради някаква неизвестна причина тя е останала още два часа и е лекувала гърка — който не е бил неин пациент, след което се е прибрала вкъщи. Възможно е просто да е добросъвестна и да е работила извънредно или пък да е сменила някоя колежка, но съвпаденията стават прекалено много. Длъжен съм да заявя съвсем безпристрастно, че обстоятелствата са срещу сенатора Декстър… и дъщеря му.