— Не разбирам — каза председателят.
— Политиката на Бюрото изисква агентите да работят по двама или по трима. Защо тогава случаят не се разследва от няколко десетки? Дори да бяха само шест или седем, поне един от приятелите ми във ФБР щеше да знае и да ми каже. Смятам, че те са научили за подготвяния атентат срещу президента, но нямат представа кога и къде.
— Някой спомена ли датата пред гърка? — загрижено попита сенаторът.
— Не си спомням, но има само един начин да се убедим, че не знаят абсолютно нищо — каза председателят.
— Какъв е той, шефе? — попита Матсън.
Председателят замълча, запали нова цигара и каза:
— Да убием Андрюз.
Настъпи кратко мълчание. Първи се окопити Матсън.
— Защо, шефе?
— Много просто. Ако е свързан с разследване на ФБР, те ще променят утрешната програма. Никога няма да рискуват Кенеди да направи и крачка извън оградата на Белия дом. Помисли за последиците: ако знаят за подготвяното убийство и досега не са арестували никого, нито са уведомили Сикрет Сървис…
— Точно така — съгласи се Матсън. — Ще намерят някакво оправдание и ще променят програмата в последната минута.
— Правилно. Така че, ако Кенеди напусне Белия дом, ще го убием, защото не знаят нищо. Но ако остане вътре, ще се спотаим за дълго, защото знаят за нас повече, отколкото е полезно.
Председателят се обърна към сенатора, който се потеше обилно.
— На всяка цена трябва да бъдеш на стъпалата на Капитолия, за да го забавиш, ако се наложи, а ние ще се погрижим за останалото — рязко каза той. — Ако утре се провалим, това ще означава, че сме прахосали адски много пари и време и със сигурност няма да ни се отвори втора такава възможност.
Сенаторът изохка.
— За мене ти си луд, но нямам време да споря. Трябва да се върна в Сената, преди някой да забележи отсъствието ми.
— Спокойно, сенаторе. Контролираме положението. Няма начин да загубим.
— Това може да се отнася за теб, но до утре вечерта мога да се окажа изкупителна жертва.
Сенаторът си тръгна, без да промълви нито дума повече.
Председателят изчака мълчаливо да се затвори вратата.
— Сега, след като този боклук не е сред нас, да се заловим за работа. Разкажи ни всичко за Марк Андрюз.
Матсън им описа най-подробно дейността на Марк през последните четиридесет и осем часа. Председателят не пропусна нито дума.
— Добре, сбогом, мистър Андрюз. Ще следим реакцията на ФБР. Слушай внимателно, Матсън. Ето какво ще направим: веднага се връщаш в Сената и…
Матсън слушаше напрегнато, водеше си бележки и кимаше от време на време.
— Има ли въпроси?
— Не, шефе.
— Ако след всичко това позволят на президента да напусне Белия дом, значи не знаят нищо. И накрая, преди да свършим. Ако утре се провалим, ще се погрижим за себе си и ще се държим един за друг. Ясно ли е? Никой няма да каже нито дума; компенсацията ще дойде по-късно по обичайния начин.
Всички кимнаха.
— И още нещо: ако се получи засечка, един човек със сигурност няма да се погрижи за нас, затова ние трябва да сме готови да се погрижим за него. Предлагам да го направим по следния начин. Ксан, ако Кенеди…
Всички го изслушаха мълчаливо. Никой не възрази.
— А сега според мен е време за обяд. Няма да позволим това копеле да ни развали апетита. Съжалявам, че няма да бъдеш сред нас, Матсън. Трябва да се погрижиш това да е последният обяд на Андрюз.
Матсън се усмихна.
— Това ще засили апетита ми — каза той и излезе.
Председателят се обади по телефона.
— Вече може да сервирате… благодаря ви.
Запали нова цигара.
14:15
Марк привърши обяда си. Двамата мъже бяха изяли сандвичите си и станаха. Марк се върна в Сената. Искаше да говори с Хенри Ликам, преди да започнат дебатите. Надяваше се Ликам да му каже още нещо. Нуждаеше се от копие на стенограмите от обсъжданията на законопроекта в законодателната комисия, за да проучи въпросите, зададени от Бей, Бърд, Декстър, Дънкън и Торнтън. Може би това щеше да разкрие някое липсващо късче от мозайката. Марк пристигна няколко минути преди обявеното начало на заседанието. Помоли един прислужник да открие Ликам в преддверието.
Ликам се появи скоро. Очевидно не искаше да му досаждат в последните десет минути преди заседанието. Така че не можаха да говорят, дори той да се бе сетил нещо. Но Марк разбра откъде да вземе копие от стенограмите.