Весел Цанков
ДА НЕ БЪДЕМ кльощави!
55 ИЗПИТАНИ РЕЦЕПТИ
2009
ИК „Георгиев и дъщеря”
Книгата е издадена с подкрепата на Съюза на българските журналисти
© Весел Цанков, 2009
© Корица - Веселушко&Даниела Петрова, 2009
© Снимки - Sanja Gjenero, Stephen Davies, 2009
Сайт на автора www.veselbg.blogspot.com
Вместо ордьовър
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник води сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвам по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така…”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Нискокалорийно меню
Кое е по-важно за деловата жена, пък и за деловия мъж - часовникът или кантарът?
Така са се стекли нещата, до такива висоти е стигнала нашата цивилизация в развитието си, че човек е длъжен да е слаб, да не кажем кльощав. Такъв образ на съвършенството и, забележете, на успеха налагат артисти, певци, манекенки, политици и който още се сетите. А къде остава онази Вилендорфска Венера с щедри форми, която праисторическият човек е изваял в своята пещера за да се знае и помни кое е красиво? Как ли се чувства Рубенс в райското си ателие, след като с лека ръка сме отрекли тежащите на мястото си женски тела, с които той е изпълнил картините си? Ами Ботеро, който не рисува нищо друго, освен пълни хора и дори да трябва да изобрази Туиги, прочутия хиперкльощав модел от шейсетте години, пак би я направил почти сферична, нима творецът не знае кое е хубаво?
Разбира се, прекалената пълнота не е хубава. Също както и прекалената слабост. Всичко опира до мярката. И като заговорихме за нея, нека да хвърлим поглед на филмите, нашият прозорец към света.
Кажете ми един филм, един епизод от сериал, една сцена, в която героите да не са със съвършено тяло, съвършени лица, съвършени прически и облекло като от журнал? Според филмите ние прекарваме времето си във ваене на телата и лицата си, а ако всъщност това се дължи на милостта на природата, която ни е създала по холивудско-латиноамерикански образ и подобие, то тогава цялото ни време отива в преобличане, гладене, гримиране и ресане. Кажете ми защо героините на екрана винаги са с идеални прически? Гледал съм филми, в които става сутрин героинята от леглото и косата й е в идеално състояние, героят и той сресан. Крайно време е някой да каже на съответните кинотворци, че сутрин жените са рошави, особено ако не са били сами в леглото.
Прави ли ни по-щастливи цялата тази истерия по стройните тела? Трудно е да се каже. Със сигурност обаче тя се е превърнала в една от водещите световни индустрии. С риск да разклатя този бизнес, сега ще съобщя една старателно премълчавана истина - всички мъже желаят възпълните жени, но само някои си го признаваме. Ето и една друга истина - щастието е състояние на духа. А доколкото здравият дух обитава здравото тяло, нещата пак опират до мярката.
Сега ще ви кажа една рецепта, която открих в Интернет, веднага ми грабна окото, защото това е рецептата за шейк за „добро утро“. И понеже мярката, за която стана дума току-що, няма нищо общо с грамове и сантиметри, рецептата ще е без точни грамажи, нека всеки път да е малко по-различна, защото сте сложили повечко от това или по-малко от онова.