Не зная дали можем да се справим със задръстванията по улиците, но съм уверен, че можем от време на време да отделим по 10 минути от така ангажирания ни живот за да направим бърз сандвич за някой близък, нека той, особено ако е дете, да почувства, че не само “Макдоналдс” мисли за него…
Ах, тези баби!
София Лорен баба ли е?
Това дали една жена е баба или не е баба е твърде деликатно. Ето, София Лорен е на 71 години и има внуци, значи е баба. От друга страна се снима гола за календара на “Пирели” и казват, че била все така вълнуваща както преди 50 години и на никой мъж не му хрумва да й каже “Бабо Софийо, сéдни, пóчини малко”, а по-скоро “Мадам, желая да се удавя в очите ви” или нещо такова. Както се казва - повече такива баби.
А сега друг казус - моята съученичка Ирина. Тя има две внучета и е баба, въпреки, че е едва на 43 години, работи яко, върти къщата, тренира айкидо и танцува като вакханка. Както се казва - дай, Боже, всекиму.
Поколения българи като чуем за баба и се сещаме за баба Илийца, героична жена, която с едната ръка държи внучето си, а с другата вади от земята кола. Само който не е учил литература, само той не е зубрил теми за баба Илийца. Как ли не се обяснява нейния образ, какъв ли не ключ се търси за разбирането й, даже четох, че борбата с кола имала еротичен смисъл - кол, тя го дърпа, бори се, сещате се за какво става дума, за едни работи, дето не ги свързваме с понятието баба и гордо можем да заявим, че нашата Илийца е предтеча на секссимвола София Лорен, в онези тъмни времена, когато в Италия са нехаели за бабите, в малка България те са се борели еротично с колове.
Да, но баба Илийца наистина е символ на българската баба. Като махнем шамията и цедилника, като сложим малко червило и не много високи токчета, ето ви я българската баба: с хиляда грижи в глава, с много обич към децата - и не само своите, но и чуждите, а отгоре на всичко трябва да вади кола, в смисъл да преодолява безброй пречки за да й е чиста съвестта и да изпълни задълженията, които сама е поела, бидейки баба. Всеки знае да бъде немска или английска, или американска баба, ти стани българска баба, пък да видим бива ли те!
Каква е тайната на нашите баби? Не зная, те не казват това, сигурно са прекалено заети, за да им остане време за споделяне. Добре, обаче София Лорен казва тайната си - живот, спагети и от време на време вана със зехтин. Да вникнем в думите й.
Това за спагетите според мен е по-скоро реклама, жената е италианка, не може да не спомене спагетите.
Това за зехтина обаче е много сериозно. Вана със зехтин в български условия е трудно осъществимо разкрасяване, но зехтин вътрешно е напълно достъпно за всеки. Сред многото рецепти аз ви предлагам една ненаучна, но проверена от живота разтоварваща рецепта за вечеря, в която зехтинът е важна съставка.
Препичат се филийки - не се плашете от тях, сега има такова разнообразие от хляб, такива диетични вкусотии, от които даже колкото повече ядете, толкова по-добре. Докато филийките изстиват, в дълбока чиния се нарязва туршия, за предпочитане царска. Полива се щедро със зехтин. Започва се едно чупене на залчета и топене в сместа от зехтин и кисел сок от туршията, същевременно се хапва и по парченце зеленчук.
С какво се прокарва цялата тази работа? Като чуем за царска туршия, ние обикновено се сещаме за ракия. Не, рецептата изисква чаша хубаво червено вино. Три-четири препечени филийки, добре поели зехтин, малко туршия, чаша вино и човек е готов да си легне, както препоръчват диетолозите от памтивека, леко гладен. А тъй като силното червено вино ни е казало категорично “лека нощ”, тази лекота в стомаха няма да ни попречи да заспим, виж, на другия ден първата ни мисъл ще е за хладилника, но за закуската ще поговорим друг път, сега да не забравим първото правило на София Лорен - живот. Родителите са така заети, тъй че кой, ако не бабите, ще покаже на децата, че животът ни е даден не за да го проживеем, а за да му се радваме, да откриваме във всеки един ден по нещо, което да ни накара да очакваме с нетърпение следващия…
Кой не е спазвал диети?
Кой не е спазвал диети?
Мисля, че няма пълнолетен човек, който поне веднъж в живота си да не е спазвал някаква диета. А огромна част от хората, поне според моите наблюдения, непрекъснато са на диета. И колкото хора, толкова диети.
Спомням си за един здрав български чичо от едно село, който сутрин като станеше в 5 часа, преди да подхване селската работа, дето край няма, закусваше препечена на печката филия хляб, натъркана с чесън и посолена, зимата с резен сланина отгоре и гарнирана с чаша ракия, ама от 50 градуса нагоре. Този човек работеше много из къщи и по полето, зиме ходеше разгърден и снежинките се топяха по челото и гърдите му, обаче като понапредна с възрастта, закъса с черния дроб, заради препечените филии навярно. От друга страна негови съселяни, които спазваха подобен хранителен режим, са си живи и здрави до дълбоки старини. Ген, както се казва, а генът до голяма степен е въпрос на късмет, затова нека не теглим дявола за опашката, да вземем рационалното от рецептата за закуска ала пейзан.