— Но…
Възпря протеста й, притискайки пръст върху устните й.
— Спести си думите. В състояние съм да оборя всяко възражение. Привикнал съм да правя всичко според волята си.
Устните й потръпнаха от нежната му целувка.
— Наистина ме обичаш, нали?
— Да, наистина.
Кирстен положи глава на гърдите му и въздъхна щастливо:
— Ти си най-милият мъж на света.
Епилог
— Здравей, мамо. Как се настанихте в хотела?… Много добре. Хареса ли ви премиерата?… Видя ли, че ти намигнах? Искаше ми се двамата с татко да седите до Кирстен и мен, но това, че бяхте там, означава много за нас. Радвам се, че сте се забавлявали Е, да, очаквах, че ще се разплачеш.
Райлън закри слушалката с ръка и съобщи на съпругата си:
— Мама казва, че е плакала. — И отново към майка си: — Казах ли ти, че „Демън Рам“ е класиран като най-добър филм според „Ню Йорк Таймс“? Казал съм ти? Много съм горд.
Изпрати въздушна целувка към другия край на стаята, откъдето Кирстен му се усмихна през рамо.
— Да, вече работи упорито над третия си роман. Мисля, че е написала две глави. Започвам да я ревнувам от пишещата й машина… Не, не. Предложих да й купя компютър, но тя не прие идеята ми с ентусиазъм. Спомена нещо за привързаност към ръкописите. — Отново покри слушалката и каза на жена си: — Звучи ми малко налудничаво. Ако наистина търсиш нещо, към което да се привържеш… Какво казваш, мамо? Ъъъ… Кирстен ме разсейва… Да, да знам, че едно бебе няма да попречи на кариерата й като писателка. Работим по въпроса… Да, доста е тясна, но лекарят каза, че няма проблем да износи дете. Прегледа я и й даде зелена улица. Каза, че ще издържи поне четиридесет хиляди километра. — Смеейки се, той отблъсна полетялата към него възглавница. — Кажи на татко, че и него видях. — За пореден път закри слушалката: — Татко казал, че си изглеждала великолепно тази вечер, макар че едва успял да те различи сред тълпата. — И пак в слушалката:
— Кирстен му благодари… Не, не се е отказала да стои далеч от публичността, но аз й казах, че ако иска да остане незабелязана, не трябва да изглежда така дяволски красива… Извинявай, мамо. Абсолютно права си, трябва да престана да ругая… Добре. Слушай, все още ли искате да дойдете в Малибу сутринта? Чудесно. Нямаме търпение да ви покажем къщата. Прилича на онази в Ла Джола. Много е просторна, с изглед към океана. Двамата страшно я харесваме. Какво?… Добре, добре, ще й кажа… Около единадесет? Добре. Изпращаме ви цялата си любов. Лека нощ.
Затвори телефона.
— Мама и татко благодарят за цветята и кошницата с плодове. Напомни ми да изпратя благодарствено писмо до управителя на хотела в Бевърли Хилс.
— Вече се погрижих за това вместо теб, скъпи.
— Знаех си аз, че не се женя за теб напразно.
Кирстен го изгледа укорително и облиза предизвикателно устни с език.
— Така е. Но не за да давам бакшиши на хотелиерите.
От деня, в който тя бе започнала да подхвърля закачливи забележки за сексуалния им живот, Райлън разбра, че е напълно излекувана от тягостните спомени от миналото. Сега, след близо година брачен живот, съпругата му не се срамуваше да изразява желанията си от страх, че ще бъдат отхвърлени. Откликвайки на явния й намек, той тръгна към нея, но тя го спря.
— Черил и Гриф също ли ще дойдат?
— Да — засмя се той, докато смъкваше смокинга. Захвърли го небрежно върху облегалката на близкия стол. — Мама каза да вдигнеш това, което не искаш да се счупи, някъде високо. Дилън се пъха навсякъде и пипа всичко.
— Наистина ли чух да споменавате нещо за бебе в разговора? — Кирстен срещна погледа му в огледалото, пред което сваляше диамантените си обеци. — Имам предвид, за наше бебе?
— Старците с нетърпение очакват още едно внуче. — Райлън обви ръце около нея и ги плъзна върху корема й. — Някакви симптоми?
— Закъснявам с девет дни, но продължавам да броя.
— Хм, много добре. Ако почакаме още, няма да можеш да се пъхнеш в тази рокля.
Имаше предвид официалния вечерен тоалет с висока яка, обхващаща елегантно шията й, оставяйки раменете и гърба й разголени. Тънката блестяща материя прилепваше към тялото й като втора кожа и подхождаше на сребристите й високи сандали.
Привличайки я към себе си, той долепи устни до ухото й и прошепна:
— Споменах ли колко красива изглеждаше тази вечер?
— Няколко пъти — усмихна му се закачливо тя.
Райлън я извърна с лице към себе си.
— А казах ли ти колко високо оценявам това, че беше до мен по време на целия този цирк?
Тя започна да развързва вратовръзката му.