— Знаел си, че ни следват? — прошепна тя.
Тя го бе заподозряла щом Ланс мина през Болдър, вместо да заобиколи града, както беше по план, но в онзи момент не бе напълно сигурна. Собствения й радар, настръхването в основата на тила й, не се бе включил, затова нямаше как да е сигурна.
Ланс сви рамене.
— Мисля, че забелязах хеликоптер в далечината през задното огледало, но не бях сигурен. Може да е бил самолет, по дяволите, може да е било само сянка. Но определено някой ни следи.
Тя обви ръце около тялото си, дишайки дълбоко. Господи, как мразеше всички тези емоции, причиняващи хаоса вътре в нея. Но сякаш щом веднъж ги бе изпитала, те нямаха намерение да спрат да се появяват. Не стихваха и не я оставяха на спокойствие.
— Това е още една причина да се свържем с Дейн. — Тя започна да диша по-дълбоко. — Той ще знае къде да ни скрие…
— Нямам нужда бившите ти любовници да защитят моята жена или моето дете — сопна й се той. — Не ме притискай, Хармъни, защото ще загубиш.
— За това ли е всичко? — попита тя, гледайки го изумена. — Няма да приемеш помощта му, защото съм спала с него?
— Напълно способен съм да защитя моята жена и моето дете — информира я той, а гласа му ставаше все по-дълбок. И макар да остана спокоен, погледът му стана по-твърд. — Ще вземем информацията, която имаш, и ще я отнесем на Брейдън. От там ще решим как да се справим с Джонас.
Мъже! Тя изгледа намръщено Ланс.
— Ланс, не се съмнявам, че можеш да ни защитиш. Важното е да намерим място където бебето ни ще бъде в безопасност, след това можем да се борим с останалото.
— Ако бягането и криенето ще ми гарантират твоята безопасност и тази на детето ни и сам без проблем ще намеря къде да ни скрия. Мамка му, Хармъни. Разбирам, че с копелето имате история, но ще го направим по моят начин, не по неговият.
— Не се съмнявам, че ти…
— Е, прощавай, ако е прозвучало така — сопна й се той.
— Пазариш се с животите и на други хора — прошепна тя отчаяно. — Не можем да го направим, Ланс.
— Ще се спазаря и с дявола, ако това ми гарантира безопасността ти. — Сега в гласа му се долавяше нетърпение. — Ако Първият Лъв съществува, то неговото местонахождение няма да е в онези файлове. Ако Съвета е знаел къде се намира, отдавна да са го премахнали. Жадните за власт учени на Съвета нямаше да се поколебаят да използват информацията.
Той стоеше там, толкова спокоен, решен, че всичко ще се случи така, както го иска и точка. За миг Хармъни почти се предаде. Почти се съгласи.
Но тогава личицата на бебетата в онези лаборатории отново се появиха в ума й. Крещейки за внимание, за топлота. Те не бяха познали топлота, никога не бяха чувствали любов или нежност. Това беше бъдещето на тяхното дете, ако Съвета го получиха… това или смърт.
Изпъвайки рамене, тя го погледна решително.
— Тогава ще замина сама. Знам как да се свържа с Дейн…
Тя не очакваше реакцията му, макар че вероятно трябваше. Търпението му се изпари, а очите й се разшириха.
През тялото й премина страх, когато Ланс скочи към нея и стисна здраво ръцете й.
— Как ли пък не, по дяволите! — Лицето му бе изкривено в гневна гримаса, очите му блестяха яростно. — Само опитай, Хармъни, по дяволите, само опитай, и кълна се в Бог, ще те закопчая с белезници толкова бързо, че главата ще ти се завърти.
Устните й се разтвориха, докато го гледаше, шокирана от горещото му докосване.
— Пусни ме. — Тя се отскубна от хватката му.
— Нима мислиш, че ще ти позволя да продължиш да бягаш? — Погледът му прониза нейния. — Че съм неспособен да защитя теб и детето ни?
— Не това казах. — Тя поклати отчаяно глава. — Не разбираш…
— Разбирам, че Джонас, Дейн и тези шибани файлове те преследват от десет години и всичко това ще свърши тук и сега.
Той приведе глава и изръмжа срещу нея.
— Свършва тук. Точно тук, по дяволите.
— Дори с цената на живота ни? — изплака тя, борейки се да спре сълзите си. — Те ни преследват, Ланс. Дори не можем да сме сигурни кой е и какво иска. Не ме карай да поемам този риск. Моля те.
Той отпусна ръка на корема й, дланта му го обгърна, а очите му станаха почти черни.
— Ако това щеше да коства живота ти, щях да го знам — заяви той. — Щях да го почувствам и ветровете щяха да ми го изкрещят. Това е единственият начин.