Выбрать главу

Ланс не губи време да маха колана или оръжието й. Остави ги там, само плъзна панталоните под тях, за да оголи бедрата й. Хармъни го погледна изненадано, когато той се изправи и започна да разхлабва панталоните си.

— Толкова съм твърд, откакто си тръгна миналата нощ, че мога да забивам клинове в железопътни релси — изръмжа Ланс, когато освободи бушуващата си ерекция, сваляйки дънките и слиповете си под бедрата. — Всичко, за което можех да мисля, бе как те обладавам, Хармъни. Как те връзвам за леглото и те карам да крещиш за мен, да умоляваш за мен.

Хармъни изскимтя, когато той я завъртя, едната му ръка се обви около кръста й за опора, докато той се наместваше зад нея, разтваряйки краката й широко. Хармъни се взря в огледалото, виждайки го на приглушената светлина, идваща от офиса. Пенисът му се закъта в отчаяните влажни гънки между бедрата й и остана неподвижно.

Топлината я изгори, усещането на твърдата плът, разтваряща хлъзгавите извивки, изпрати светкавица от наелектризиращо желание от вагината до набъбналия клитор.

— Помня колко си тясна. — Ланс направи гримаса, изражението му се изкриви от страст. Клепачите му бяха натежали, а устните подути и плътни. — Толкова тясна, че се чудех дали няма да умра от удоволствие, преди да свърша.

Бедрата му се раздвижиха, широката главичка я разтвори, притисна се към нея, разтягайки нежната плът до границите й, и Хармъни изкрещя зад топката.

— Ето така, скъпа — каза напевно Ланс, свободната му ръка хвана кожения колан, който още стягаше бедрата й. — Там съм. Нека да видим колко можеш да поемеш. Можеш ли да ме поемеш целия, котенце?

Хармъни се изправи на пръсти, когато той започна да гали вътрешността й, отдръпваше се назад, след което се плъзваше по-дълбоко, изпълвайки я сантиметър по сантиметър с набъбналия си твърд пенис.

Беше агония. По-голямо удоволствие, отколкото Хармъни можеше да понесе. Тласна се назад, борейки се за повече, наслаждавайки се на болезнената наслада, отекваща по нервните й окончания. Хлъзгавите й сокове улесняваха пътя му, но нищо не можеше да отпусне невероятно стегнатите дълбини на вагината й. Малко използвана и рядко възбуждана, плътта й сега сякаш наваксваше всичките години, през които бе живяла без докосването на Ланс.

— Още малко, скъпа. — Той се плъзна по-дълбоко. — Господи, толкова си нежна. Влажна и тясна. Мога да правя това вечно.

Ланс се отдръпна назад, твърдата му ерекция почти се измъкна от нея, преди да спре.

— Погледни ме, скъпа. Отвори очи.

Младата жена се насили да се подчини. Той беше слабост. Беше се заклела, че никога няма да си позволи да бъде слаба, но ако Койотите нападнеха в този миг, те просто щяха да я убият, защото нямаше волята да се откъсне от Ланс.

— Искам да гледам, когато те вземам. Искам да видя колко ти харесва, тъй като не мога да чуя. Харесва ли ти това, скъпа?

Един рязък, силен тласък го изпрати до самите й дълбини. Изгарящ, нажежен до бяло екстаз я връхлетя, когато тя усети как плътта й се опитва да се разтегне, да се приспособи към размера на пениса, който я пронизваше. Погледа й се замъгли, въпреки че очите й останаха отворени, насочени към огледалото, опитвайки се да се фокусират.

— По дяволите, да. Точно така, движи бедрата си.

Движеше бедрата си? Наистина. Хармъни го усети сега, извиваше се към него с леки, кръгообразни движения, които галеха плътта му и караха вагината й да потръпва от удоволствие.

— Да, скъпа, поеми ме точно така. Продължавай по този начин и ще ти дам точно това, от което се нуждаеш да охлади огъня, докато стигнем до леглото ми.

Тогава се раздвижи, бавно се отдръпна, после се плъзна напред, тласвайки се в нея, погали чувствителните нервни окончания и я запрати по-дълбоко във вихрушката от удоволствие, която разтърси цялото й същество.

Хармъни изгуби себе си. Усети как се случва, слоевете защита, които бе изградила между себе си и света се разпаднаха под неговата власт. Нищо на този свят нямаше значение, освен това. Този мъж, неговото докосване, неговата страст, пенисът му, изпълващ я, докато тя не бе сигурна, че не може да поеме повече.

Но пое повече.

Ланс я обладаваше като човек, който властва, който предявява претенции за притежание. Едната му ръка стискаше колана й, придърпваше я назад по твърдия член, движейки се в нея по-дълбоко и силно, с всеки тласък, докато тя не започна да се стяга.

— Да, скъпа, стегни се, точно така. Засмучи пениса ми със сладката си вагина. Точно така, любима. — Гласът му бе дълбок, замаян, удоволствието го изпълваше, както изпълваше и нейните накъсани викове, приглушени от топката на устата й.