По всяко друго време, тя би тръгнала веднага.
— Чифтосването е силно — измърмори Райън. — Можеш да го подушиш навсякъде по нея. Дори променя мириса й.
— Това ще я убие. — Той запали джипа, включи на скорост и излезе безшумно на улицата, преди да включи фаровете. — Онова убийство в Пиньон беше само предупреждение.
— Трябва ли да се обадя на стареца?
Дейн изръмжа.
— Направи го и тук ще настъпи война. Той харесва момичето, Рай, знаеш го.
— И ще ти срита задника, ако я нараниш — посочи Райън.
И това не беше предположение.
— По дяволите. Ще се редуваме и ще я държим под око. — Дейн поклати глава примирено. — Знаех, че не трябва да я отвеждам у дома този път. Голяма, голяма грешка.
За съжаление, трябваше да я отведе у дома, или да я остави да умре. А последното не беше опция.
— Защо просто не я попиташ за документите и да приключваме с това? — предложи Райън. — Кажи й истината.
Другият мъж поклати глава.
— Тя няма да даде документите толкова лесно. Освен това, това няма да спаси живота й. Тя носи информацията също и в главата си. И Джонас го знае. А каквото Джонас знае, го знае и шибания шпионин в Убежището. Ще те закарам до хотела, а аз ще поема дежурството тази нощ. Да се надяваме, че ще можем да се погрижим за това бързо, иначе старецът може просто да реши да провери сам.
Ситуацията сериозно поставяше на изпитание нервите му. Ако не беше опасността за Хармъни, той щеше да разчисти сам къщата. Можеше да го направи и така, след като тази малка работа приключи. Баща му ставаше раздразнителен, а когато старецът поемеше ръководството, майка му не оставаше далеч зад него. А в нейното състояние, това не бе хубаво за всеки един от тях.
Един от тези дни, обеща си Дейн, щеше да се наложи Джонас доста да отговаря.
Шестнадесета глава
Какво, по дяволите, ставаше?
Хармъни позволи на Ланс да запази хватката си върху нея, докато влязоха в офиса му, и се обърна с лице към него, щом вратата се затръшна зад гърба му.
— Имаш доклади за довършване. — Гласът му бе суров, кипящ от гняв. — Направи ги, за да можем да се приберем вкъщи.
— Ланс…
— Млък. — Пръстът, който Ланс внезапно вдигна, прекъсването на онова, което тя щеше да каже, я накара да се ококори, взирайки се в него.
— Какво…
— Докладите. — Тонът му беше мрачен и властен.
Между веждите й се появи бръчка. Проклета да бъде, ако позволи това поведение да продължи.
— Опитай се да спориш в този момент, и ти обещавам, че заплахата да те напляскам ще бъде изпълнена. — Ланс доближи неочаквано лицето си до нейното, като носът му почти докосна нейния. — Докато страхът от това какво става отвън не се изпари от тялото ми, бих ти предложил да стъпваш леко.
— Щях да ти кажа…
— Чух достатъчно! — Той се отдръпна рязко от нея, раменете му бяха сковани, а всяка фибра на тялото му излъчваше ярост. — За бога, Хармъни. — Обърна се към нея и прокара пръсти през косата си с чувство на безсилие. — Просто направи проклетите доклади.
Думите бяха изречени през зъби, докато гнева пращеше във въздуха около тях. Какво беше чул? И защо беше толкова бесен?
— Знаеш ли, Ланс, да се правиш на господар наистина ме възбужда — посочи Хармъни. И така беше. Овлажняваше се, и то бързо. — Но за да бъда напълно честна, ти преиграваш. Щях да ти кажа…
— Какво? — Гласът му я подразни като тъмно кадифе. — Че има сериозна опасност да те откъснат от мен? — Беше очевидно, че държи контрола си на косъм. — Че с каквото или с който си решила да се срещнеш тайно, е бил на миг разстояние от това да те нарани?
Очите й се разшириха.
— Дейн не би ме наранил.
— Дейн! — Ланс стисна юмруци и се облегна на бюрото, докато се взираше в нея през него. В тона му прозвуча нотка на ревност. — Нека позная. Същият човек, който те е спасявал през последните десет години? Този, който те е държал достатъчно отблизо под око, че да те открадне изпод носовете на Койотите, спасявайки висящия ти на косъм живот?
Хармъни вдигна вежди.
— Да, същия — отговори подигравателно. — Трябва ли да отбележа, че е този, който спасява живота ми безброй пъти…
— Същият, който беше готов да те отвлече само след секунди — изръмжа Ланс.
— Аз нямаше да позволя това да се случи…
— Този път не можеш да го спреш. — Ланс стисна челюсти, докато тя го гледаше как насила се въздържа да не каже повече. — Направи проклетите доклади, Хармъни. Веднага. Моля те.