— Бавен е — изсумтя Ланс. — Очаквах това по-рано.
— Освободи също така и Томи Мейсън. — Тя пусна бомбата с гримаса. — Току-що го пуснахме от затвора.
— Виж ти, каква голяма изненада, съдебната система отново възтържествува. — Подигравателният коментар на Хармъни накара Ланс да направи същата гримаса като Стефани.
— Пуснат е само под гаранция — увери тя Хармъни. — Делото ще бъде друг въпрос.
— Успех тогава. — Хармъни се облегна на предницата на Райдъра и погледна прокурора подигравателно. — Аз лично залагам на Алонзо. Той знае как да заплаща на адвокатите, г-жо Атуотър, и ако Мейсън е част от неговата организация, тогава Алонзо ще се погрижи да бъде освободен.
— По дяволите. — Ланс се обърна към нея. — Не и тук, Хармъни. Не и в този случай. Томи стреля по офицери и разполагаме с твоите показания, че е държал съпругата си като заложник. Няма да се измъкне.
— Тогава ще изчезне в организацията на Алонзо и ще бъдеш късметлия, ако някога го хванеш. — Тя сви рамене, сякаш това нямаше значение. — Толкова за обещанието, което дадох на онова дете, а? Обзалагам се, че то е наистина в безопасност сега. — Ланс видя следите от болка и гняв, горящи в очите й, когато тя се обърна към него с ярка фалшива усмивка. — И така, не спомена ли вечеря? Гладна съм.
Не беше гладна, беше мрачна. Ланс можеше да го види.
— Ланс, наистина съжалявам за това — каза Стефани тихо. — Гаранцията беше абсурдно висока. Нямахме представа, че Алонзо ще се намеси.
Мъжът въздъхна уморено.
— Нека се молим да се придържа към рутината си и да прекара няколко нощи в пиянстване и забавления преди да се прибере вкъщи. Ще се погрижа да го наблюдават и да видим дали не можем да го върнем обратно в ареста.
Стефани кимна в съгласие, кафявите й очи бяха загрижени, когато погледна към Хармъни.
— Върни го обратно, Ланс, и този път ще го задържим там.
Хармъни изсумтя при тези думи.
— Благодаря отново, Стефани.
Тя кимна отново преди да се обърне и да тръгне обратно към автомобила си. Ланс се завъртя към Хармъни, обезпокоен от безчувственото й изражение и яростта в очите й, докато гледаше оттеглянето на другата жена.
— Спал ли си с нея? — Обърна се към него и изви вежди, сякаш от любопитство.
— Аз питам ли те дали си спала с Дейн? — изръмжа той. — И какво общо има това с всичко?
— И ако съм спала с Дейн? — Въпросът не беше удобен. — Не бях девствена, когато дойдох в леглото ти, Ланс.
— Това няма нищо общо с Мейсън, Хармъни — отсече той.
— Мейсън е спорен въпрос. — Хармъни вдигна рамене небрежно.
— Какво означава това?
— Точно каквото казах — изрече тя хладно. — И тъй като мога да отгатна, че си спал с нея, трябва да те предупредя, че мога да бъда много ревнива. Готов ли си за тръгване сега?
Хармъни се извърна от него, заобиколи с плавна грация Райдъра, след което отвори рязко вратата и се настани вътре. Ланс последва примера й, усещайки напрежението, надигнало се вътре в него, когато чу пискливия стон на вятъра. Не беше на страх, или на болка. Беше звукът на смъртта.
Шофирането до къщата премина в мълчание. Хармъни усети как страховете и яростта нарастват вътре в нея. Беше помолила Джейми Мейсън да й има доверие. Да не се подчини на баща си и тя ще се увери, че той ще си отиде завинаги. Само за да го освободи Алонзо.
Справедливост. Дори справедливостта на Смъртта не струваше. Тя не можеше да действа, нито като служител на закона, нито като Смъртта, докато Томи Мейсън не нападне детето си. Това беше граница, която тя никога не прекрачваше. И сега си плащаше за това.
Когато влязоха в къщата, Хармъни се обърна към Ланс и го погледна, когато той настрои алармата и се изправи пред нея.
— Следваха ни. — Изражението на лицето му беше диво.
— Да, така е. — Хармъни освободи ремъците, държащи кобура на бедрото й, после свали колана от кръста си и се отправи към спалнята си.
Беше само на няколко стъпки от вратата, когато една силна ръка стисна горната част на ръката й и тя бе притисната към стената.
Изненада и топлина заляха тялото й при вида на властността, отразена в мрачното изражение и стиснатите, обикновено чувствено пълни устни.
— Както каза по-рано, ти си голямо момиче — заяви Ланс с дрезгав глас. — Не прави нищо глупаво в този момент, защото ще го оставя да скочи върху теб. Той ще те отведе, Хармъни. Не можеш да му се довериш.