— Той се опитва да ме защити.
— Глупости! Опитва се да защити себе си по някаква причина — изръмжа Ланс. — Точно както Джонас. Има нещо, което Дейн иска. Има причина той да спасява задника ти всеки път, когато Съвета успява да те хване. Никога ли не си се питала откъде знае къде си и факта, че си заловена? Според теб нямаш приятели. Той защо го прави?
Този въпрос я измъчваше все по-често.
— Винаги има работа за вършене — отвърна тя, чувайки неубедителността на извинението си. — И има нужда от мен за тази работа.
— Работа, която не може да извърши сам? Може да те спаси от Койотите, а не може да свърши онова, за което изпраща теб?
Хармъни поклати глава отчаяно.
— Няма нищо, което имам и за което някой може да знае.
— Настина ли вярваш, че никой друг, освен учените, които си убила в онази лаборатория, не знае за информацията, която си откраднала? — изръмжа мъжът. — Ами останалата част от информацията, която имаш? Откраднала си компютърния хард диск, разпечатки на експерименти и доклади, както и информация за първия Лъв. Какви други тайни криеш, Хармъни?
Хармъни се вторачи в него объркано. Той унищожаваше понятията й за предубеждения, точно както Дейн бе унищожил вярата й в него. Винаги бе зависила от Дейн, осъзна тогава тя. Винаги бе знаела, че някак си, по някакъв начин, той ще й пази гърба.
— Не знам — отговори най-сетне. — Файловете на хард диска са криптирани и не успях да разбия кода. Единственото нещо, за което съм сигурна, е, че хартиените копия от информацията за първия Лъв са единственото съществуващо доказателство, че той е жив. Мадам Ла Рю беше прекалено тържествуваща, прекалено уверена в себе си, за да направи грешка и да позволи на информацията да изтече.
— И ти го защитаваш. — Ръцете му разхлабиха хватката си, но тялото му продължаваше да я притиска здраво на място. — Прекарваш шибания си живот в убиване, за да защитаваш другите. Кой защитава теб, Хармъни, че първо не трябва да платиш цената?
— Винаги има цена за плащане. — Беше приела това отдавна. Още преди бягството си от лабораториите, преди да срещне Дейн, и преди да научи порядките на света, в който трябваше да живее. — Щом първият Лъв е жив, тогава заслужава да живее в мир. И в безопасността, която е открил. — Лео беше неин прадядо, единствената й връзка с рода, не можеше да позволи да бъде унищожен, както не можеше да позволи да бъде унищожен и Джонас.
— Цената, която си готова да заплатиш, е неприемлива.
Хармъни потръпна от ниския дрезгав тон на гласа му и силната възбуждаща властност, изписана на лицето му.
— И, за бога, няма да я плащаш сама — довърши Ланс, миг преди да сведе глава.
Отговорът й беше мигновен. Никога не бе познавала глад, не бе познавала нужда, преди Ланс. Този глад, тази нужда, бяха всепоглъщащи, ужасяващи, караха я да се извива към него, докато разтваря устни под неговите.
Не беше дълга, жадна целувка. Бяха кратки, отчаяни докосвания. Ръцете му я пуснаха, за да издърпат ризата й и да изтеглят плата през главата й.
Не чу ли тя късането на плат?
По дяволите, не й пукаше. Ланс беше не по-малко отчаян да я види гола, отколкото тя да отстрани дрехите от неговото тяло.
Хармъни не беше глупачка. Знаеше колко близо е до това да бъде откъсната от него. Но едно нещо за това, в края на краищата щеше да се събуди и щеше да премине през ада, за да се върне обратно тук. Точно тук, в прегръдките на Ланс.
— Проклетата риза трябва да изчезне. — Ланс откъсна устни от нейните и се отдръпна само колкото да довърши разкъсването на предната част.
Той отмести плата настрани, за да оголи заоблените, покрити с дантела гърди и се взря в тях със сънливо еротично изражение.
— Мили боже, обичам гърдите ти. — Дланите му обгърнаха бързо повдигащите се хълмчета. — И сладките ти хубави зърна.
Пръстите му се плъзнаха по меката дантела, преди да я смъкнат, използвайки сутиена като рамка на плътта, която се разкри пред очите му.
— Ето. Точно така — каза напевно той.
Хармъни отметна назад глава, когато Ланс спусна устни и пое едното твърдо връхче, след което я вдигна на ръце и се раздвижи.
— Имам нужда от теб — произнесе задъхано тя, усещайки пламъците в утробата си, които се изстреляха към вагината й. — Имам нужда от теб сега.
— Ще ме имаш. Веднага.