— Ще им позволиш ли да ни отнемат това, Хармъни? — Гласът му стана напевен.
— Не. Не. Кълна се… — Главата й се отметна назад, когато тя се протегна отчаяно към надигащата се кулминация. — Моля те, Ланс. Моля те.
— Винаги моя, скъпа. — Ланс ухапа ухото й отново, открадвайки дъха й с животинското господство в акта. — Чу ли ме? Моя, по дяволите!
— Твоя. — Викът й я шокира. Излезе неканен от устните й и разтърси въздуха около нея. — Твоя, Ланс. Винаги твоя.
Звукът, който излезе от гърлото на мъжът, приличаше на диво ръмжене на Порода. Признанието на Хармъни разкъса и последните нишки, държащи контрола му.
Тласъците вътре в нея бяха буйни, примитивни. Но точно от това имаше нужда, осъзна тя. Толкова силни, че разтърсиха леглото, изгаряха вътрешността й, докато тя не полетя. Сякаш Ланс прониза духа й и го освободи с прелестното удоволствие, заливащо всяко нервно окончание в тялото й.
Дори въздухът около тях сякаш се подчини на волята му. Галеше голата й плът, облизваше зърната й, докато тя се мъчеше да се задържи на място, вдъхваше по влажната й от пот кожа, докато насладата стана прекалено силна, за да я понесе.
— Ланс… — Викът й бе отчаян, потресен, когато екстаза започна да пламти около нея.
— Свърши заради мен, Хармъни. Дай ми го, скъпа. Дай ми всичко… — Гласът му беше гърлен, така дрезгав, така дълбок, чак животински, когато пенисът му сякаш набъбна вътре в нея. — Дай ми го, скъпа. И аз ще ти го дам…
Хармъни не можеше да изкрещи. Не можеше да плаче. Усети как всеки мускул, всяка кост в тялото й се стяга, когато нещо започна да назрява вътре в утробата й. Не беше удоволствие.
Надхвърли екстаза. Зрението й се замъгли и тя започна да трепери, дълбоки силни тръпки разтърсваха тялото й, когато усети как оргазма започва да пулсира.
Мускулите на вагината й се свиха, подуха се и притиснаха пениса на Ланс вътре в нея. Хармъни чу агонизиращия му, шокиран стон, след това вагината й запулсира, когато кулминацията достигна връхната си точка. Вътрешността й го засмукваше, галеше го, докато Хармъни не усети силната гореща струя на спермата му.
Ланс ръмжеше зад нея, шепнейки нещо неразбираемо, а тялото му потръпваше до нейното.
Хармъни се срина под него, изгубила сила в ръцете си. Бузата й се притисна към завивката, докато тя се бореше с мъчителното свиване на вагината си. Мускулите й се свиваха при всяка яростна струя семенна течност и при всеки накъсан мъжки стон в ухото й.
— Любима. — Той лежеше върху гърба й, а гласът му бе измъчен. — Мили боже, Хармъни…
Хармъни потръпна от силният спазъм, предизвикан от гласа му и стона в ухото си.
— Спокойно, любима. — Ръцете му я погалиха нежно и успокоително. — Всичко е наред, скъпа. Тук съм.
Хармъни плачеше, шепнейки името му, а той целуваше сълзите по бузите й.
— Тук съм. Винаги ще бъда тук. — Едната му ръка приглади косата й назад, а другата се плъзна надолу по ханша й към бедрото. — Винаги, Хармъни.
Една последна тръпка разтърси тялото й, преди изтощението да я залее. Истинско изтощение. Дъхът й потръпна в гърдите и тихо и нежно тъмнината се затвори около нея.
Малко по-късно, когато дойде на себе си, Ланс събра дрехите им и се отправи към спалнята. Скъсаните дрехи бяха захвърлени в кошчето за боклук, а останалите — в коша за пране в банята. Тогава той взе мобилния си телефон.
Върна се обратно в кухнята, отвори телефона и натисна номера на Брейдън.
— Братовчеде, ставаш дразнещ — изръмжа Брейдън, когато отвори на четвъртото позвъняване, гласът му бе натежал от възбуда.
Ланс направи гримаса. Наистина не бе необходимо да знае за сексуалния живот на Мегън.
— Къде отиде лоялността ти, Брейдън?
Последва дълго мълчание, докато чакаше отговора на Породата.
— Мамка му. Знаех, че това ще се случи — изръмжа най-сетне той. — Знаех си. По дяволите, Ланс, лоялността ми е пред съпругата ми. Това е. Каквото наранява Мегън, наранява и мен, така че предполагам, че съм залепен към шибаната ти битка.
Брейдън не звучеше щастлив от това, но Ланс познаваше съпруга на братовчедка си. Под ръмжащия му протест имаше следа от вълнение. Знаеше, че битката предстои, а Брейдън обичаше добрата битка.