— Тя е бременна.
Тишина изпълни линията за няколко дълги мига.
— О! По дяволите. — Брейдън издиша грубо най-накрая. — Сигурен ли си?
— Ветровете са. — Ланс усещаше отговора във въздуха около себе си, ясен в душата си.
— Това е достатъчно за мен — въздъхна Породата. — Сега какво?
— Джонас я искаше бременна с причина — каза Ланс тихо. — Иска да използва това. До какво ще доведе бременността й?
— До нейната смърт — изсумтя Брейдън. — Тя е най-крайния убиец. Бременността ще я отслаби. Ще я направи уязвима. Лесна за побеждаване.
— И когато Смъртта е в беда, какво се случва? — Колкото повече мислеше за това, толкова повече разбираше какво точно ще се случи.
— Ще я вземат — отговори другият мъж, сега в гласа му звучеше нотка на подозрителност. — Винаги от един и същ екип от мъже. Ще я вземат и ще я скрият.
— Този екип е тук в града сега. За малко да я отведат снощи. Имахме опашка на път за вкъщи, а сега някой наблюдава къщата. Готови са да действат.
— А Джонас си е взел внезапен отпуск — разкри Брейдън. — Не работи в момента и никой не знае къде е той и тримата му най-добри мъже — Мерк, Руул, Лоу.
— Те са тук и чакат. Какво, по дяволите, стои зад това, Брейдън? Ако Джонас иска да се свърже с хората, които са й помогнали, защо просто не я попита?
— Тя никога няма да му се довери. — Въздишката на Брейдън беше тежка. — Когато Хармъни е убила учените и е избягала от лабораторията, Джонас наистина е смятал, че майка му, Мадам Ла Рю, е жертва. Че е била принудена да сътрудничи на останалите учени, за да защити него и Хармъни. Той няма представа какво чудовище е била. Но Хармъни има. Когато тя се опита да му каже, той я отблъсна и се разгневи. Изминаха години след смъртта на Мадам Ла Рю, преди Джонас да научи истинския обхват на нейните жестокости. Но по това време Хармъни се бе научила да гледа на него с подозрение. Тя никога няма да му се довери повече и Джонас го знае.
— Тогава защо ме държи в неведение? — попита Ланс. — Ако знаех…
— Ланс, ти не разбираш Породите — изръмжа Брейдън, гласът му беше груб. — Доверие, извън нашите малки Прайдове, е нещо, което не притежаваме. Джонас те познава и те харесва, в противен случай нямаше да те измъчва, пращайки те в истински ад. Но не ти вярва. Джонас повече от всеки от нас, заради майка си, знае цената на доверието.
Ланс изтри лицето си с ръка, докато вървеше към затворения прозорец, усещаше как мрака го обгражда, следа от присъствие отвъд него.
Телефонът беше надежден, Ланс се бе подсигурил за това. И знаеше, че Брейдън също го е сторил. Къщата беше под наблюдение, но каквото и да кажеше сега, беше безопасно.
— От какво имаш нужда? — попита най-сетне Брейдън. — Ти си част от Мегън, част от семейството ми, Ланс. Лоялността ми лежи там, както и доверието ми.
— Нейната безопасност. — Ланс издиша тежко. — Трябва да й осигуря безопасност, Брейдън, или някой по някакъв начин ще я вземе от мен. Не мога да позволя това да се случи.
Усещаше как гнева кипи вътре в него, пълна ярост, насочена към онези, които щяха да я използват.
— Ще намина утре следобед. — Ланс чу решителността в гласа на другия мъж. — Мегън казва да се погрижиш да остане вътре в къщата дотогава. Не я изпускай от поглед, Ланс.
— Това е изпълнено — изръмжа Ланс. — Ще я окова за мен, ако се наложи. Тя няма да ходи никъде без мен.
Седемнадесета глава
Хармъни не беше сигурна какво я събуди. Но за първи път откакто бе дошла в дома на Ланс, той остана да спи дълбоко, когато тя стана, изкъпа се и се облече. Слънцето се показваше, ивици розово, златисто огненочервено осветиха небето, когато то се надигна над хоризонта и я призова.
Младата жена усещаше как я притегля. Блатото от емоции, което я изпълни, накара кожата й да настръхне, а краката й да поискат да бягат. Стените я притискаха, чувстваше се така, сякаш въздуха около нея я задушава.
И не можеше да спре да мисли за Джейми Мейсън.
Докато прекосяваше безшумно спалнята, облечена в дънки и потник, тя погледна назад към Ланс, спящ в леглото. Не искаше да го събуди. Той я караше да закопнее за толкова много неща, караше я да иска да мисли за себе си, а не за мисията, на която се бе отдала преди години. Караше я да желае да се скрие в това огромно легло и да забрави за съществуването на света извън къщата.
За съжаление той съществуваше и нуждата да бяга, да прочисти съзнанието си, беше непреодолима. Набра кода на охранителната система, отвори прозореца на спалнята, в която бе спала в началото, и се плъзна в сенките край къщата.