Да направи избор. Ако избереше Ланс, тогава Смъртта щеше да изчезне завинаги, както и отмъщението. Щеше да изчезне и безопасността за младите жени и децата, които тя защитаваше. Това беше избор, който се страхуваше, че накрая ще я унищожи.
Джонас се промъкваше през тихата къща, очите му бяха присвити, а сетивата му будни, докато търсеше признаци на нещо различно от смърт.
Погледа му се стесни още повече, когато попадна върху фигурата, намираща се в средата на пода на спалнята. Гърлото на Томи Мейсън беше прерязано, една почти перфектна имитация на Ласката на Смъртта, отличителния подпис на серийния отмъстител, който бе нанасял удари в Съединените щати и Европа през последните десет години.
Имаше няколко леки аномалии в разреза. Дълбочината, ъгъла на раната, ширината на използвания нож. Но не достатъчни, че някой друг, освен Порода, да може да ги идентифицира. Само някой прекалено запознат с обучението на Смъртта щеше да забележи разликите.
— Къде са жената и детето? — заговори тихо в комуникатора.
— Все още са заключени в мазето. Живи са.
Джонас коленичи до трупа и започна да го изучава. Мейсън не беше мъртъв от дълго време. Един час може би. Джонас погледна часовника си. Беше едва осем сутринта.
— Не мога да подуша нищо необичайно някъде другаде в къщата — докладва Мерк по комуникационната връзка. — Нищо, освен страх и мръсотия.
Джонас потърка челюстта си с ръка. Някой определено имитираше Хармъни и очакваше той да завърже примката около врата й.
Шпионин в Убежището, помисли си той, клатейки глава. Само определен брой хора знаеха за присъствието на Смъртта в клетките под сградата за задържане. Джонас бе намалил списъка със заподозрените, но предпочиташе да го направи по друг начин.
— Някой е докладвал, че тя отиде да бяга, тогава някой е дошъл и е извършил убийството — промърмори той на микрофона. — Часът на смъртта ще съвпадне с нейното отсъствие от дома на Ланс и ще предизвика дело за вината й.
— Има само една групировка, която би стигнала до такава крайност — отбеляза Руул, като влезе в спалнята. — Алонзо сигурно е разбрал коя е тя.
Джонас сви устни. Тя не беше същото момиче, което бе преди десет години. Беше понапълняла, беше станала по-здрава, чертите на лицето й се бяха загладили. Но ако някой знаеше какво да търси, щеше да види приликата. Алонзо може би знаеше само, че Хармъни е тук, ако шпионинът от Убежището го е предупредил. Кучи син, кога копелето, което издаваше тайните им, щеше да оплеска нещата достатъчно, за да го хванат?
Трябваше сам да убие Алонзо. Ако не бе постигнал такава популярност, такова внимание през последните години, тогава Джонас щеше да го стори. За съжаление смъртта му би донесла само подозрение към общността на Породите.
— С любезното съдействие на нашия приятел — шпионина в Убежището — промърмори Джонас и се изправи. — Поне са оставили жената и детето живи.
— Смъртта никога няма да ги нарани. — Руул сви рамене. — Какво ще правим сега?
Джонас потърка врата си уморено.
— Ще използваме това.
— По дяволите, Джонас. — Гласът на Руул беше изпълнен с недоверие. — Не можеш да поискаш Закона за Породите за нея заради това. Тя не го е направила.
— Мамка му, Руул — озъби се той. — Наистина ли мислиш, че ще видя сестра си мъртва заради престъплението на някой друг? По дяволите, не бих използвал Закона за Породите за престъпленията й, защо да го правя сега?
— Ти не си точно братски настроен — посочи Руул. — Защо просто не я помолиш да сътрудничи?
— Защото тя никога няма да го предаде, независимо дали ми вярва или не. Хармъни е нищо, ако не е лоялна. Единственият шанс, който имам, за да го заловя, е да я притисна, докато един от двамата не направи грешка.
— Искаш тази нейна сянка дяволски много — посочи Руул.
— Не достатъчно, за да жертвам единственото хубаво нещо, което някога е излязло от онези шибани лаборатории — изръмжа той, преди да поеме дълбоко дъх и да сграбчи контрола си с двете ръце. — Той е първият Лъв. Той и неговата половинка са това, което ни трябва. Отговорите на процеса на стареенето. Трябва да разберем какво, по дяволите, става, преди доказателството да достигне до пресата. Искам го много, Руул, но не достатъчно, за да застраша наистина живота й със Закона за Породите. Той и неговата половинка притежават отговорите за разгонването и остаряването и аз искам тези проклети отговори.