Откритието на малкото доказателство, до което се бяха добрали, че първият Лъв е все още жив, почти един век след раждането му, и все още е във върховото си физическо състояние, беше щастлива случайност.
След като Хармъни бе игнорирала съобщенията му да се срещне с него преди години, Джонас бе започнал да я преследва. Преди две години, почти я бе заловил, след като я бяха хванали Койотите на Съвета. Беше закъснял само с няколко часа. Хармъни вече беше спасена.
Но нейният спасител беше оставил нещо след себе си. Окървавени остатъци от риза. Само една Порода носеше специфичното ДНК, което съдържаше кръвта. Първият Лъв. Първата Порода, създавана някога. Казано просто — праотеца на всички тях.
Преди близо век първият Лъв се предполага, че е загинал в катастрофа с хеликоптер, докато бягал с учения, негова половинка от Южноамериканската лаборатория, в която е бил създаден.
Къде беше половинката, Джонас не можеше да отгатне. Но знаеше, че където е Хармъни, Лъва няма да е далеч от нея. За съжаление шпионинът, работещ в Убежището, също е бил осведомен за Хармъни и сега Джонас се обзалагаше, че и Алонзо знае.
— Да се махаме от тук. — Джонас се обърна, за да се увери, че не оставя никакви доказателства за стъпките си. — Направи анонимно обаждане до шерифството след около час и съобщи за виковете на жената и детето. След това ще отлетим обратно.
— Ланс ще те убие, ако се опиташ да вземеш Хармъни — предупреди го Руул, когато излязоха от стаята.
— Ланс ще се бори за нея. — Джонас направи гримаса. — Но той знае залозите. Както и тя. Хармъни ще ми предаде сянката си и никой никога няма да разбере, че тя е тук. Аз сам ще се погрижа за това.
Имаше много път, който трябваше да измине, за да осигури оцеляването на Породите, но нямаше да пожертва сестра си, или детето, което тя в крайна сметка щеше да зачене. Тя беше последната капка нежност, останала в живота му. И той щеше да се погрижи да си остане така.
Осемнадесета глава
Телефонът звънеше, когато Хармъни се промъкна обратно в къщата. Чу Ланс да отговаря. Няколко секунди по-късно чу цинично проклятие, миг преди да извика името й повелително.
Тя премина през коридора до вратата и се облегна небрежно на рамката, докато Ланс издърпваше долнището на анцуга по дългите си мускулести крака.
— Какво става?
Той завъртя рязко глава и присви очи при вида на облеклото, оръжията и мократа й коса.
— Къде беше? — Гневният въпрос я накара да вдигне вежди.
— Ходих да потичам. Защо?
— Да потичаш? — изплющя той. — След като почти те отвлякоха снощи, ти просто си излязла да потичаш?
— Не бях в опасност — провлече тя бавно. — Какво толкова?
— По кое време излезе? — Ланс тръгна към Хармъни, спря точно пред нея, след което се протегна и извади ножа й от калъфа.
— На разсъмване.
Хармъни видя как погледът му се насочи към острието, а пръстите му се плъзнаха по него, изпробвайки остротата му, преди да повдигне очи към нея.
Челюстта му се присви, мускулът подскочи под плътта, докато я гледаше.
— Какво не е наред, Ланс? — Хармъни се изправи бавно. Можеше да види сянка на съмнение в погледа му и искра гняв, проблясваща под нея.
— Ходи ли в къщата на Томи Мейсън? — попита най-сетне мъжът, гласът му бе мрачен, предупредителен.
— Къщата на Мейсън? — Хармъни сбърчи чело, докато го наблюдаваше. — Защо да ходя там? Той не е направил нищо все още.
— Не се шегувай с това, по дяволите! — Ръката му стисна дръжката на ножа. — Ходи ли там?
— Не, Ланс, не съм ходила там. — Тя поклати глава бавно. — Защо?
— Почисти се. Мейсън е бил убит. Съпругата и синът му са били заключени в мазето и гърлото му е прерязано точно на зазоряване. Отиваме направо там.
Хармъни се вцепени от шок при тази информация.
— И ти мислиш, че съм го направила аз? — попита го предпазливо. — Казах ти, че не съм ходила там, Ланс. Това не е ли достатъчно?
Ако не беше, тогава проклета да е, ако му каже с кого е била. Мамка му. Би трябвало да разбира по-добре пълното доверие, помисли си тя болезнено. Любов. Глупости.