Съществуваха много начини да се скриеш от друга Порода, трикове, които Хармъни бе научила през годините, в стремежа си да остане поне една крачка пред Койотите.
— Има отпечатък от стъпка под прозореца, през който мина ти миналата нощ, но нищо друго. Внимателен е, Хармъни. Дяволски внимателен.
Прозорецът може да беше съвпадение, но, по дяволите, тя просто не вярваше в съвпадения. Някой друг, освен приятелски настроената лъвска порода в съседство, я наблюдаваше.
— Извършителят е знаел, че не съм в къщата тази сутрин — каза жената замислено, запазвайки гласа си тих, когато Ланс се наведе по-близо до нея. — Колко задници ме наблюдават? Чудя се как не се препъват един в друг. Няма начин убиецът да ме е следил, а след това да е свикал среща. Не е разполагал с време. Нуждаел се е от партньор.
— Без съмнение. Лиза каза, че Томи не е очаквал срещата — каза Ланс, преди да попита: — Приключи ли тук?
Хармъни въздъхна тихо.
— Не мога да открия нищо, Ланс. Който и да го е сторил, е бил дяволски внимателен до сега. Знае хитростите.
В този миг нещо проблесна в паметта й. Беше като коварен сърбеж между плешките. Осъзнаване, нещо познато, за което не бе сигурна.
Хармъни имаше перфектна памет, а тя сама по себе си беше оръжие. Не беше фотографска памет, но не забравяше подробности. До сега.
— Тогава да отидем в офиса и да напишем доклада. Дейвид предприе разследване и докато не постигнем нещо, ти си отстранена от патрулиране.
— Но Джонас…
— Майната му на Джонас — изръмжа Ланс, когато излязоха от къщата, ръката му се отпусна на кръста й, а високото му тяло сякаш надвисна над нея. — Аз ще се заема с него.
— Чух, че той си пада по бързия секс, не вярвам, че преживяването ще ти хареса. — Хармъни обърна ръка, провери ноктите си, след това тръгна след Ланс към Райдъра.
— Пада си по бързият секс? — повтори мъжът бавно. — Господи, определено нямах нужда от тази представа в главата си. — Той сякаш потръпна, когато тя отвори вратата на автомобила и скочи вътре.
Когато Хармъни понечи да затвори вратата, Ланс пристъпи между нея и седалката, наведе се и се взря в нея. Младата жена посрещна погледа му спокойно, чудейки се дали гнева, кипящ вътре в нея, се забелязва в очите й.
Може би не трябваше да се гневи. Ако той искаше да приеме Смъртта и Хармъни заедно, коя беше тя да се оплаква?
— Изпусни го, преди да влезем в офиса — нареди Ланс, гласът му прозвуча с онзи заповеднически тон, който сякаш пронизваше едновременно и мозъка, и вагината й.
— Да изпусна какво? — Хармъни го изгледа. — Не знам за какво говориш.
— За това, че си на ръба да се разсъскаш? — изсумтя той. — Не си прави труда да ме лъжеш, Хармъни.
— Защо, защото вятърът ще ти каже истината?
— О, скъпа, няма нужда проклетия вятър да ми го шепне. — Той доближи лицето си към нейното, гневът проблясваше в погледа му. — Мога да кажа кога ме лъжеш само като погледна лицето ти.
Хармъни стисна устни упорито. Начинът, по който бе реагирал тази сутрин, беше труден за вярване.
— Сега е най-подходящото време да започнеш да говориш — отсече Ланс. — Защото този поглед ме кара да се надървя и това ми вдъхва достатъчно решителност да предизвикам отговорите ти по друг начин.
Хармъни едва не простена при мисълта за удоволствието. За един кратък миг тялото й пламна, изгаряща възбуда започна да пулсира във вените й.
Молейки се Ланс да не вижда отклика й по лицето й, тя продължи да се взира мълчаливо в него. За щастие, бе способна да сдържа съскането си.
Все още не можеше да забрави, че той не й бе повярвал, когато бе отрекла, че е убила Мейсън. Беше видяла подозрението в очите му, беше го чула в отговора му. Без значение какво казваше сега, тогава не й беше повярвал.
За мен е достатъчно. Сякаш това не би било достатъчно доказателство за някой друг.
— Хармъни… — Ланс произнесе името й предупредително.
— Не е ли по-добре да тръгваме към офиса? — попита тя студено. — Както ти каза, Джонас ще пристигне скоро, а аз имам да пиша доклад.
По лицето му се изписа неудовлетворение, а ръката му стисна рамката на вратата. Един мускул на челюстта му потрепна, преди да отстъпи назад и да затръшне вратата, след което заобиколи Райдъра. Арогантен мъжкар. Тя не лъжеше — е, с изключение на Джонас може би. И Дейн понякога.
Хармъни сви устни. Добре де, лъжеше, ако целта й си заслужаваше. Но не и Ланс и не и за това. За първи път през живота си някой искаше да има нещо с нея, вместо да иска нещо от нея. Не можеше да предаде това, без значение какво си мислеше той.