Скъпа. Този глас. Нотката на болезнена топлина в тона му. Очите на Хармъни се напълниха със сълзи. Тя примигна яростно и преглътна стегнатото кълбо от емоции, заседнало в гърлото й.
Поклати глава, чувствайки как мрака поглъща съзнанието й. Чувството за предателство я прониза дълбоко.
— Ти ме използва — прошепна тя болезнено, взирайки се в него, докато остриетата на тази мисъл се забиваха в нея. — Не си се опитвал да ми помогнеш. Използваш ме.
— Опитвах се да направя и двете, по дяволите — отвърна Джонас намръщено. — Щяха да те хванат или да те убият. Нямаше да стигнеш до никъде.
— Как разбра, че аз съм половинката й? — попита Ланс остро.
— Няма значение как разбрах — отсече Породата. — Нищо друго няма значение, освен онова, пред което сме изправени сега. Тя е бременна. И детето, което носи, е твое, Ланс. Дете на земята. Ще позволиш ли да ти бъде отнето? Или от мен, или от мъжа, който я защитава?
— Ако може да ти помогне, ще трябва — извика Хармъни.
Познаваше Дейн. Той беше безжалостен, да. Можеше да бъде упорит и често прекалено строг. Но никога нямаше да обърне гръб на хората си по такъв начин, ако беше Порода.
— Самият факт, че той е жив ще отговори на много от нашите въпроси, Хармъни — изръмжа Джонас. — Той не ти е спасител. Защитава те поради някаква причина.
— Той беше там, когато ти не беше — озъби се жената, опитвайки се да отблъсне Ланс, който я държеше неподвижна. — Ти си изпратил шибаните си Койоти след мен, докато все още беше в лабораторията. Казал си им как да ме заловят. Ти ме искаше мъртва!
— Никога не съм искал да си мъртва. Исках да си безопасност.
— Шибан лъжец! — Викът, който се изтръгна от гърлото й, прониза гърдите й.
— Достатъчно! — отсече Ланс между тях. — Придържай се към плана, Хармъни.
— Какъв план? — изсмя се тя, като се обърна и се взря отново в Джонас. — Той е начертал плана ти, Ланс. Твоя, моя и на децата ни. Каква интересна история ще имам за него, когато разкрия, че неговата безопасност е била закупена с кръвта на единствения човек, готов да рискува живота си, за да ме спаси, освен теб.
— Ако толкова много го е грижа за теб, ще помогне на хората ти, както и на неговите — изръмжа Джонас.
— Ако гориш, дори не бих се изплюла върху теб — изсъска Хармъни. — Нищо чудно, че Дейн отказва да отговори на несъмнено позорните ти заповеди.
Ланс щеше да се изсмее на изражението на Джонас, ако ситуацията не беше толкова опасна. Хармъни беше готова да избяга. Ланс можеше да почувства това във въздуха около него, викът й за свобода отекна в главата му.
— Достатъчно! — Гласът му се извиси, когато Джонас отвори уста да проговори. — Той е шибан задник и всички го знаем, Хармъни. Но не можем да го убием. Ще направим сделка с него.
— Определено ще ти благодаря по-късно — промърмори Джонас.
— Не е нужно — отвърна Ланс, обви пръсти около китката на Хармъни и я задържа здраво. За ръката, с която използваше пистолета. Пръстите й потрепваха твърде близо до оръжието й.
Мерк, Лоу и Руул наблюдаваха отблизо. Ланс знаеше, че цялото им внимание е насочено към Хармъни и опита за бягство, който вярваха, че ще предприеме.
— Ще ти дам файловете, които имам за него — каза Хармъни, изненадвайки Ланс. — Мога да ги получа бързо. Ще ги имаш.
— Те няма да имат онова, от което се нуждаем, Хармъни. — Той поклати глава твърдо. — Трябва ни Лео. И ни трябва веднага.
Джонас я притискаше и Ланс го знаеше. Опитваше се да я накара да побегне. Искаше тя да бяга. Това бе една от причините Ланс да стои до голяма степен мълчаливо до този момент. Имаше информация в онова, което не бе изречено, в емоциите, шумолящи във въздуха.
— Седни. — Ланс натисна Хармъни да седне на стола и тя го погледна изненадано. Мъжът се приведе над нея и се взря в странно оцветените й гневни очи. — Тихо — каза той меко, но властно. — Веднага.
Младата жена стисна устни, а погледа й пламна.
— Няма…
— Веднага! — Нещо в него щракна. Проклет да бъде, ако й позволи да изложи живота си на опасност. Не и сега. Не и когато бе толкова близо до свободата.
Хармъни се облегна на стола и погледна половинката си внимателно.