— А информацията, която тя притежава?
— За съжаление, трябва да обезпечим файловете, които е откраднала. Повече не можем да й позволим да ги задържи. — Дейн извади пурата от устата си и издуха струйка дим, а погледът му се отклони към сервитьорката, движеща се из помещението. Беше прекрасно дребно същество, а той имаше нужда да облекчи напрежението, нарастващо вътре в него.
Когато тя погледна към него, той й намигна бавно и видя лекото й изчервяване.
— И как смяташ да го направиш? — попита Райън подозрително.
— Не аз. — Дейн сви рамене. — Хармъни ще го направи. Ние просто ще я следим и ще я освободим от наградата й. И, разбира се, Джонас ще я последва, за да я защити, и вероятно да ме залови. За последното ще трябва да го разочароваме.
— Боже, ти си си изгубил ума. — Рай се облегна бавно на стола си. — Старецът ще побеснее, ако научи за това, Дейн. Той не харесва игричките, които продължаваш да играеш със Съвета и Джонас.
— Кой казва, че трябва да знае? — Дейн се ухили и постави нова тънка пура между устните си. — Райън, трябва да те държа далеч от майка ми. Любовта ти към нея ще те погуби, освен факта, че те прави нетърпелив да разкриеш всичките ни тайни.
Райън се ухили.
— Тя е една добре изглеждаща жена, Дейн.
— Тя ми е майка. — Предупредителният поглед не помогна много.
Райън изпусна въздишка, изпълнена със съжаление.
— Има дни, когато се чудя на това…
Двадесета глава
Беше бременна. А това не беше нещо, което един убиец би приел лесно, Хармъни бе сигурна. Честно казано, това я ужасяваше. А тя не се беше чувствала ужасена от много дълго време.
Когато Джонас и неговата пасмина, включително и адвокатката, напуснаха офиса и излетяха с лъскавия им малък черен хеликоптер, Хармъни се отправи към канапето от другата страна на стаята и седна уморено.
Странно, не се чувстваше различно. Не трябваше ли да се чувства бременна, или нещо такова? Не трябваше ли светът да изглежда различно или тялото й да се чувства различно?
Ланс заобиколи бюрото си и се тръшна на стола, а Хармъни отпусна глава назад върху възглавниците и се замисли. Не обичаше да мисли. Не обичаше да се намира между чука и наковалнята, но сега беше там. Благодарение на Джонас.
Брат й. Тя стисна зъби при мисълта за родствената им връзка. След това изскърца с тях, когато логическата част от мозъка й се съгласи с него. Тя щеше да направи същото. Защитаването на Породите беше несигурна работа в този момент и ако особеностите около разгонването и стареенето излезеха наяве, всички щяха да бъдат прецакани. По дяволите, това побъркваше Хармъни, когато хормоните бушуваха. Не че наистина си бе позволявала да мисли за това до този момент. Обаче сега трябваше.
Беше прецакана. И то не по добрия начин.
Беше бременна. Имаше нов живот, който да защитава. Дете. Детето на Ланс. Как щеше да предпази себе си, детето си и Ланс? Докато Смъртта беше жива, опасността щеше да виси над нея.
И все пак тя не можеше да предаде Дейн. Нямаше значение защо той е бил или не е бил там, за да я спасява през последните десет години. Беше факт, че го е правил. Беше се грижил за нея, беше излекувал потенциално смъртоносните й рани и й беше осигурил място, където да се скрие, когато тя трябваше да оздравее.
Грижеше се за нея. Каквито и да бяха причините му, каквото и да искаше от нея, той го бе сторил. Може да му беше ядосана сега, но знаеше това.
Господи, можеха ли нещата да станат по-лоши? Алонзо протестираше пред вратите на шерифството, Джонас бе решен да залови единствения приятел, който някога бе имала, а тя бе чифтосана с мъж, който бе решен да не я пуска да си тръгне. Изобщо не се съмняваше, че Ланс ще я върже и затвори в една от неговите проклети килии, ако с това щеше да я задържи.
Бременна.
Хармъни положи внимателно ръка върху корема си и се намръщи, докато се опитваше да осмисли това. Очевидно хормоналната терапия не струваше. Тя не бе спряла разгонването, нито бе предотвратила зачеването. Всичко, което бе направила, бе да се погрижи Хармъни да не избяга. А трябваше да бяга, нали?
Добре, така или иначе нямаше да избяга. Прииска й се да ритне нещо. От първата вечер, когато бе срещнала Ланс, беше хваната в капана и го знаеше. Проклето да е разгонването, този мъж знаеше как да докосва, да прегръща и как да накара една жена да се пристрасти дори без глупавите й хормони.