Трябваше да има начин да се измъкне от това. Начин да даде на Джонас това, което иска, без да предава Дейн и начин да се увери, че Дейн ще остане в безопасност. Не беше възможно той да е първият Лъв, без значение какво твърдеше Джонас. Повечето от електронните файлове бяха криптирани, но информацията за първият Лъв беше трудна. Множество страници с генетични доклади и тренировъчни профили. Ако нямаше още хард дискове, заедно с тези файлове, Хармъни никога нямаше да се справи.
А и тя не беше хакер. Електрониката, когато не ставаше въпрос за система за сигурност или оръжия, не беше стихията й. Компютрите бяха трън в задника, а джобните модели направо я подлудяваха. А клетъчните телефони бяха за хора с предсмъртно желание. Те можеха да бъдат хакнати, проследени и подслушвани, както тя често се опитваше да каже на Дейн. По тази причина тя дори нямаше мобилен телефон, за да му се обади. А сега наистина трябваше да говори с него. Защото искаше да знае какво, по дяволите, планира той. Може би щеше да успее да се промъкне в свързващия офис и да проведе един бърз разговор…
— Не и в този живот.
Хармъни вдигна глава и се взря в половинката си. Този властен тон караше нервните окончания на едно момиче да се събудят, но сега не беше време за това.
— Глупав вятър. — Думите прозвучаха почти като ръмжене. — Това е толкова несправедливо, Ланс. По-лошо е дори от четенето на мисли.
— Свиквай.
Хармъни свъси вежди към сърдиткото, който бе заел мястото на обикновено веселият й любовник. Ланс седна, опря лакти на бюрото и прегледа папката. Доста дебела папка. Очите й се присвиха, когато той обърна страницата и тя съзря едно име. Това нейното досие ли беше?
— Какво правиш?
— Опитвам се да разбера как да обезвредим това копеле, брат ти — изръмжа мъжът.
Хармъни сви рамене.
— Дейн. Но той не е първият Лъв.
— Без майтап! — изръмжа отново Ланс. — От къде знаеш?
Хармъни извъртя очи и се изправи на крака.
— Защото Дейн не е чифтосан. А първият Лъв е.
— А ти откъде знаеш?
Хармъни пъхна ръце в задните джобове на дънките си, докато обмисляше възможностите си за отговор.
— Хармъни? — В тона му се появи отново онази властна нотка.
— Е, според онова, което казват, след като се чифтосаш, не можеш да правиш секс с друг. Нали така?
— Да — изплю той.
— Ами — Хармъни размърда рамене неловко. — Ако Дейн е първият Лъв, тогава е нарушил това малко правило.
— Не е възможно — изръмжа Ланс. — Брейдън каза, че мъжете дори не могат да се „заинтересоват“ от друга жена. Сега ми обясни как Дейн е нарушил това малко правило.
Младата жена стисна устни.
— Ами… Защото… — Тя се покашля. Беше й дяволски неловко. — Аз спах с него.
— Мамка му, знаех си! — озъби се Ланс и затвори папката шумно. — И защо не даде тази информация по-рано? Когато тя можеше да обезвреди Джонас?
— Защото, може би, това не е негова работа — озъби се тя в отговор, разкривайки кучешките си зъби. Сега вече щеше да я ядоса.
— И смяташ, че това не би помогнало, ако той знае, че Дейн не е първият Лъв?
— Е, не знам това със сигурност — намръщи се жената. — Какво се случва, когато половинката ти умре? Въпреки че не мисля, че е чифтосан. — Тя бърбореше. Хармъни Ланкастър, известна като Смъртта, се превръщаше в глупачка. Изведнъж затвори уста. — Виж, Джонас няма да се оттегли просто така — информира го тя, когато Ланс я погледна намръщено. — Веднъж насади ли се нещо в главата му, то си остава там. Беше такъв в лабораториите и оттогава не се е променил.
— И как ще помогне това да се обадиш на безценния ти Дейн?
Хармъни облиза устни.
— Ами мога да му кажа какво става.
— И как ще ни помогне това? — Гласът му стана по-груб и гневен.
— Той би могъл да ни скрие. Само докато разберем това…
Ланс наведе глава.
— Той може да го направи, Ланс — прошепна младата жена. — Само докато бебето… — Тя преглътна сълзите си. — Докато то е в безопасност.
Усещаше как ръцете й треперят, чувстваше как емоциите я поглъщат. О, Господи, не можеше да понесе това.
Ланс вдигна глава след няколко напрегнати секунди. Гневът, който Хармъни очакваше, го нямаше, но изражението му изобщо не бе окуражително.
— Ланс, чуй ме. Той знае как да го направи. Крил ме е достатъчно пъти…